Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Настоящето и бъдещето на световния икономически ред е в шах – без никакво съмнение.
Със сигурност и близкото, и далечното съвсем няма да са това, което си представяхме доскоро. Плановете за развитие и бюджетите се ревизират основно по всички посоки. Усилено се правят стрес тестове с надеждата да покажат какво ни предстои. Икономическият, социалният и политически живот е замрял.
Пазарите също се стреснаха. Годината стартира с голям доза оптимизъм, но той скоро бе попарен. Борсовите индекси – най-прецизният барометър за очакванията на инвеститорите се сринаха в рамките на седмици с по 40 на сто. Подобно нещо може да се случи само веднъж в живота. Но съвременните хора явно са " щастливци" – ставаме свидетели на това явление вече втори път. През есента на 2008-а индексите пак паднаха с 40%, но с много по-бавен темп. Сега обаче беше като челен сблъсък с товарен влак.
През последната седмица се забелязва известно стабилизиране на цените както на корпоративните, така и на държавните ценни книжа. Down Jones Industrial Average дори излезе на печалба, а немският DAX се държи стабилно, близо до повърхността.
Държавните облигационни емисии се радват на инвеститорския интерес след голямата им разпродажба, започнала на 9 март и продължила близо две седмици. Сега щатските 10-годишни книжа поскъпнаха с близо 3 долара, а немските – с 2 евро.
Емисиите от държавни книжа на страните от Централна и Източна Европа изпаднаха в безтегловност, след като търсенето и предлагането им се снижи до нулата. Липсата на реално търсене и предлагане остави цените им непроменени през последната седмица,но се прояви лека тенденция към поевтиняване.
Същата съдба споделят и българските книжа. Цените им леко се понижиха, а доходността им, бидейки в обратно пропорционална зависимост, се повиши едва доловимо. В момента най-дългосрочните ни емисии – с падежи през 2035, 2028 и 2027 г., се котират с по две базисни точки по-висока доходност спрямо предишната седмица и вече е съответно по 1%, 0.50% и 0.45 на сто. По-краткосрочните ни книжа – с падежи 2024, 2023 и 2022 г., носят доходност от 0.30%, 0.25% и минус 0.02% на годишна база.
Не се наблюдава каквото и да е движение при държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешния вторичен междубанков пазар. Най-дългосрочните ни облигации носят положителна доходност. Тази с падеж 2039 г. се котира при 1.15%, а тази с падеж 2029 г. – при 0.15% на годишна база. Книжата ни с падеж след пет години обаче "носят" отрицателна доходност от минус 0.10 на сто. На червена територия са и емисиите ни с по-близък падеж. Тези с падеж след две и след една година се котират при съответно минус 0.25% и минус 0.35% на годишна база.
Голямата интрига дали котираната на екран доходност на книжата ни, деноминирани в лева, е справедлива ще се разреши в понеделник. Тогава Министерството на финансите ще преотвори емисията с падеж след пет години. Предлаганото сега количество е стандартното от 200 млн. лева. Досега са реализирани две порции със същия обем, при доходност минус 0.11% и минус 0.14% на годишна база. Залозите са, че сега ще станем свидетели на положителна доходност.
