Свободните артисти пресметнаха загубите, чакат подкрепа от държавата

сцена

Днес изтече срокът, който Министерството на културата си бе определило, за да предложи конкретни програми в подкрепа на творците от частния сектор.

То трябваше да запознае с тях представители на визуалните и изпълнителските изкуства на свободна практика.

Припомняме, че в рамките на изминалата седмица министър Боил Банов проведе две видеоконферентни срещи с тези представители, като на тях се избистриха основните позиции:

Министър Боил Банов е готов да преструктурира съществуващия "Национален фонд "Култура", чийто предвиден бюджет за 2020 г. е 2 007 500 лева. Частните творчески организации и артисти на свободна практика настояват да се създадат два фонда – Фонд за структурно финансиране и Солидарен социален фонд за артисти на свободна практика.

Междувременно по идея на представители на частни културни организации д-р Нели Стоева – експерт в сферата на творческите индустрии и преподавател в катедра „Културология” на Софийския университет – проведе експресна онлайн анкета, която да даде представа за състоянието на независимия културен сектор в България през март 2020 година.

Целта на събраните данни е да послужат като достатъчно убедителен аргумент пред Министерството на културата и други публични институции, че те трябва да въведат компенсаторни мерки, неутрализиращи щетите в сектора.

В анкетата участват 496 души​, от които 68% са физически лица (337), а 32% (159) творчески организации.

С най-голям брой участници се отчитат секторите „Театър” и „Музика”, а с най-малко – „Литература” и „Превод”. Респондентите са най-вече от София и големите областни градове, но присъстват и достатъчно жители на средни и малки населени места. Анкетираните организации ангажират общо 920 души по трудов и граждански договор, но не за постоянно, а във връзка с реализацията на конкретни проекти, като след приключването им наетите са освобождавани. В организациите работят между 1 и 35 души, най-често до 10 души. Средните годишни обороти на организациите са предимно в размер на 50 000 лева.

Около 30% от анкетираните не разполагат със служебни помещения, офиси или сцени. Други 30% плащат наеми и режийни в размер до 500 лв. месечно.

От анкетираните физически лица близо 60% са самоосигуряващи се, а 40% са щатно или нещатно заети в организациите.

Личният доход на анкетираните за изминалата 2019 г. е: до 1 000 лева за 12% от анкетираните; до 5 000 лева – за 25%; до 10 000 лева за 28%, до 20 000 лева – за 22% и над 20 000 лева – за 14 процента.

Прави впечатление, че 80% от анкетираните организации посочват, че на 8 март 2020 г. (датата, от която бяха забранени публичните културни изяви) са имали планирано събитие, за което вече са били направили разходи между 100 лева и 20 000 лева. Така, акумулирайки загубите в периода на извънредното положение, се оказва, че те губят средно по 5672 лева на събитие. Така общата стойност на пресметнатите от тях преки загуби е 691 950 лева. Очакват се значителни щети и в бъдеще, които ще дойдат от загуба на публики, партньорства, спонсори, дарители, невъзможност за реализация на вече спечелени проекти.

Д-р Нели Стоева разглежда и какви ще са очакваните загуби, ако извънредното положение продължи до месец юли. (Вероятно творците са "черногледи", отчитайки, че дори най-старият фестивал в Германия – Вагнеровият в Байройт, който се очакваше да започне на 25 юли, се отмени за догодина.) При подобен сценарий физическите лица ще са загубили 2 153 427 лева, а организациите – 4 563 740 лева или общо 6 717 167 лева. Средно едно физическо лице ще загуби 6 646 лева, а организация – 29 635 лева.

Тези загуби са свързани с провалени ангажименти, концерти, представления, невъзможност да се обучават ученици в различните школи и курсове по изкуства.

Анкетата отчита и за колко време организациите ще се възстановят, в случай че мерките, наложени заради пандемията, се отменят до юли 2020 година. Повечето от тях са на мнение, че ще могат да се възстановят в рамките на 3 до 6 месеца.

В крайна сметка, над 95% от творците на свободна практика смятат, че са необходими спешни мерки за компенсиране на щетите. Едва 0.6% смятат, че няма да претърпят загуби и само 1.20% са на мнение, че не са необходими извънредни мерки.

Мнозинството – 78.2%, се обявяват за учредяване на социален фонд, от който да се изплащат помощи на засегнатите и които да са на база минимална работна заплата. Почти същият процент респонденти (78%) са за въвеждане на структурно финансиране на организации  в сектора, което да неутрализира негативните ефекти от проектния начин на работа, който принципно е основен за свободния творчески сектор.

Участниците в анкетата посочват, че могат да се потърсят и други механизми на подкрепа: финансова помощ от европейски структури; провеждане на държавна политика за подпомагане и облекчения на творците на свободна практика; премахване на ДДС за една година в засегнатите сектори; даване на специален статут на независимите артисти, при който държавата да поеме техните осигуровки дори и във време без извънредни положения; средства за наеми на наети помещения и режийни; безусловна финансова помощ в размер средната заплата в сектора за всеки от месеците на извънредното положение.

Независимите творци искат и при изчисляването на компенсациите им да се вземат предвид минали договори и дейност, които доказват какъв е бил годишният им оборот.

Те очакват и да се организира синдикална структура, която да защитава правата на независимите артисти, да осигурява заетост и да стартира проекти, които да могат да бъдат реализирани в настоящите условия. Не на последно място от частния културен сектор искат покриване на минималните им здравни и трудови осигуровки, данъчна ваканция, по-ниски данъци и колаборация между независимия и държавен културен сектор

Сега на ход е Министерството на културата. От Агенцията по заетостта вече се задействаха – само преди дни (на 31 март) започна кандидатстването за изплащане на компенсации на работодателите по схемата 60/40. Формулата цели запазване работните места в предприятията, които са пряко засегнати от заповедта на министъра на здравеопазването. По тази мярка могат да бъдат подкрепени и секторите „Кино салони“, и „Артистична и творческа дейност“. Така че възможностите за намиране на решение са повече от една, но като че ли данните от изследването на д-р Стоева достатъчно красноречиви – в трудни времена без държавна подкрепа няма свободни артисти.     

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Ако от съседите ви се чува обезпокояващ шум, ще се обадите ли на 112?

Подкаст