Ще се опитаме да разгледаме чисто новото явление „Корона PR“. Г-жо Танчева, какъв политически, социален и бизнес дизайн донесе то със себе си?
Фразата „Корона PR“ е много добра, трябва да влезе в учебниците. Да, имаме съвършено нов етап и дори пишем история в науката за публичните комуникации. Не съм чувала досега за по-глобален случай, при който се налага в обяснителен, кризисен и психологически режим да разясняваш, успокояваш, предупреждаваш. Всеки възможен нюанс на PR-науката в момента е ангажиран на макс и почти не се сещам за държавна институция или новосъздаден щаб, които да нямат нужда от спешна помощ във връзките с обществеността. Както личи, има огромно значение как се комуникират фактите с публиката. Винаги е било така, но сега изпъкват големите разлики в уменията. Ще дам пример, за да съм ясна. Как разговарят с обществото нидерладският министър-председател, френският президент, Ангела Меркел (от една страна) и как го правят Орбан, Ердоган и Борисов (от друга). Двата стила на поведение са разделени от цял полюс разстояние. В случая със западната тройка имаме успокояващо говорене – да, в криза сме, но ще ви спасим и няма да допуснем никой да потъне. От другата страна се чува, че е много страшно, изпъкват смръщените вежди и страховитите послания. Очевидно съветниците им подсказват, че има разлики в поведението на отделните народи. Нидерландците нямат нужда от камшик, за да се дисциплинират. Докато българите неотдавна бяха оприличени от премиера си на каракачански овчарки – с къс повод и строг нашийник. За да се дисциплинират, трябва да бъдат стреснати. Дори не говорим за права на човека.
Създава се усещането, че част от нашето население е доволно от този вид отношение.
Да, тази ситуация им е позната. Тя е реминисценция на вече изживяния социализъм, нещо, към което някои хора с удоволствие се връщат в соцносталгията си, защото им напомня здравата ръка на едни други времена. Младото поколение пък е стресирано от първата в живота си криза. Не броим финансовата от 2008 г., защото тя звучеше по-скоро абстрактно – някъде фалират банки, другаде едни хора губят милиарди, а ние ще загубим сто лева от мизерните си заплати. Нито животът, нито препитанието ни бяха заплашени пряко. Тогава България все още оползотворяваше икономическия ръст от времето на Костов и Сакскобургготски. Сега, когато говорим за глобална пандемия, тя стига до всички отворени общества.
Остава и още едно впечатление – има хора, които се чувстват по-скоро в корона ваканция и скрито злорадстват от удара върху бизнеса, макар че и те ще бъдат засегнати.
В някои сектори на масовото съзнание остана убеждението, че собственикът и предприемачът са зли чорбаджии и изедници. Все още такава литература се изучава и в учебниците дори. Телевизорът също не го опровергава. Когато Борисов говори за бизнес, той през цялото време приказва за олигарси. Когато Горанов говори за хора, които не са на трудови договори, това са маргинали и забравя цяла прослойка от 250 000 души, които са самонаети и в никакъв случай не са маргинали. За съжаление именно те понесоха първия удар от кризата, а не са припознати нито като служители, нито като работодатели и трябва да се оправят сами.
Поредната група „държавни олигарси“ обаче си купи индулгенции и не попада в черния списък на властта.
Те са споменавани само от оперативния щаб и то като благодетели. Домусчиев бе обявен за прекрасен благотворител, защото подарил сто опаковки от лекарство, което е забранено за внос в България. Аз мога ли да си внеса през граница нещо забранено? Той обаче може и при това трябва да му благодарим. Не му е работа да си прави PR през проблемите на държавата. Да не говорим за депутата Пеевски, който е дарил вече два милиона. Дали си даваме сметка, че само охраната му от НСО струва три милиона на година? Тази охрана я плащаме ние. А дори не броим каква част от несъстоятелността на КТБ е отишла в него – някой ден някой ще я изчисли, но тя също излезе от нашия джоб, през Фонда за гарантиране на влоговете.
Това означава, че сформираният още преди корона епидемията прокурорско-олигархичен модел функционира безотказно и в момента. Макар че видимо в публичното пространство започнаха да се появяват и лица на експерти.
Видимо „говорещите глави“ в студията се смениха. Няма ги вечните Кънчовци и Райчевци от постоянната трупа. Сега на ред са медицински лица с научни титли. Но на мен ми се искаше тази същата експертност да беше се появила и преди време, когато обсъждахме Истанбулската конвенция, примерно. И генетици да бяха говорили за човешките полове, а не националисти. Тогава експертите бяха наритани в ъгъла като никому ненужни синодални старци.
Тези дни много се повтаря клишето, че след коронавируса светът няма да е същият. Че няма да е същият е ясно, но вие очаквате ли драстична промяна на политически ценности?
Ако използваме фразата, че човечеството е във война, факт е – никоя световна война не е завършвала така, както е започвала.
Но на света му прилича да се променя, IT-революцията го направи неузнаваем, без в това да има драма.
И аз бих искала да се променя, но къде ще финишира промяната на играта след тази пандемия, все още не знаем. Едно е ясно – в икономически смисъл, когато Китай кихне, светът ще хваща пневмония. Защото една държава е превърната в световна фабрика. И може би това не е правилен модел. От лондонската борса получавам информация, че в момента китайски компании изкупуват на едро акции на нищожни цени. А тези компании в голямата си част са държавни и под контрола на китайската комунистическа партия. Светът и Европа няма как да останат същите, като преди кризата.
Задавал съм този въпрос и преди: има ли вероятност европейската цивилизация да се предаде и да се трансформира политически и социално в модел от далекоизточен азиатски тип с „просветени диктатори“?
Това Европа го имаше преди 500 години. Но мисля, че Ренесансът и Просвещението няма да отидат напразно.
Да се върнем у нас. Сигурният политически печеливш от ситуацията е властта. Може ли вече да се говори не за предсрочни избори, а за предсрочно спечелени избори от управляващите?
Буквално така се получава. Познавайки уменията на Борисов да се възползва от кризи, можем да очакваме точно това. Властта може да превърне кризата с коронавируса в политическа криза, когато самата тя реши. Дори опозицията да спечели изборите, това няма да е реална алтернатива, а тежнения за оттегляне от ЕС. Макар че ми е трудно да възприема Нинова като Орбан.
Колкото и банално да звучи, възможно ли е точно сега да се появи нов смислен политически проект?
Би било възможно, ако бяхме запазили поне малко свободата на медиите. Силни политически лидери вероятно съществуват, но са ограничени откъм публична територия. Но кризата може да се окаже полезна в това отношение – тя усили значително влиянието на интернет, а там свободата на словото не е ограничена, има бум на дискусионните клубове и на аудио-визуалните формати като „Студио БАНКЕРЪ“.
Разговора води Емил Янев
