Последните действия на нашенските депутати затвърдиха убеждението на повечето българи, че май е по-добре да получават заплати, за да не работят, отколкото да работят. В понеделник (6 април) те загубиха над два часа ценно парламентарно време да спорят с колко и как да си намалят възнагражденията в периода на извънредното положение в знак (уж) на съпричастност със своите избиратели. Това не беше смислен дебат, а някакво подобие на сватбарско наддаване, само че с обратен знак. И след като криво-ляво постигнаха съгласие парите им да бъдат замразени на нивото от декември 2019-а, изведнъж в късна доба, малко преди полунощ, от ГЕРБ излезе предложението да работят изобщо без заплати по време на кризата. И всички единодушно се съгласиха.
Какво всъщност се случи? Първо, това предложение със сигурност не се е пръкнало изневиделица в главата на заместник-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Ципов, който го артикулира от трибуната. По неофициална кулоарна информация то дошло във вид на разпореждане от председателя на партията и премиер на страната Бойко Борисов в типичния негов емоционален ад хок стил.
Това е втория път, когато той реагира по този начин. Първият бе малко преди местните избори миналата година, когато пристигна в парламента и набързо лиши партиите от държавна субсидия, с което целеше да удари и обезсили опозицията. Сега целта изглежда е същата – ядосан на президента, заради критиките му за предприетите от правителството недостатъчни социално-икономически мерки, Борисов пак наказва опозицията, защото тя е излъчила този държавен глава и му припява.
Втората му цел сигурно е била да замаже окончателно гафа на председателя на парламента Цвета Караянчева. Нейните думи “Вдигаме ги, защото една трета от заплатата си даряваме! И сега трябва и по места да даряваме. Не е редно да замразяваме, това е популизъм! Не може популизъм по време на криза”, нажежиха до червено социалните мрежи. На същата грешна вълна за популизма в един момент припяваше и Менда Стоянова, но премиерът Борисов реагира светкавично и нареди на депутатите си да си замразят заплатите. Така той се опита да минимизира имиджовите щети. И в този стремеж се стигна до едно изключително
глупаво и дори противоконституцинно решение
Да не говорим, че освен на депутатите то се отразява и на редица хора на държавни длъжности, чиито възнаграждения се формират по същата формула, по която и депутатските. По правилата, които самият парламент е приел преди много години, заплатата на народния избраник е 3 пъти по-голяма от брутното средно възнаграждение в държавния сектор (без добавките). И поради това автоматично се актуализира на всеки три месеца. Ето защо при положение, че тези в Народното събрание замразят или се лишат от своите доходи, това автоматично води до същото и за заплатите на президент, вицепрезидент, премиер, вицепремиери, министри, зам.-министри, членове на политически кабинети, председател и членове на Конституционния съд, главен прокурор, председател на Върховния административен съд, председател на Върховния касационен съд, членове на ВСС, кметовете. Действително, в този случай депутатите изключиха от своето решение президента, вицепрезидента и съдебната власт, но това не променя особено нещата.
Никак не е добре, когато човек не познава българското законодателство? И как да заобичаш една институция, която работи урбулешката и демонстрира истински първичен популизъм?. Отделен въпрос е дали не е дошло времето за преосмисляне на споменатата формула, по която се формират възнагражденията и на народните представители и на други висши държавни длъжности, и за търсене на друг по-справедлив начин на заплащане в зависимост от качеството на свършената от тях работа? Иначе хората ще продължат не без основание да питат защо по същия начин не се индексират и заплатите примерно на учителите, на лекарите.
Другият важен въпрос е
дали нещо кардинално у нас не е сбъркано?
Да не забравяме все пак, че България е парламентарна република и народните представители са работодатели на премиера и министрите, а не обратното.
Всъщност проблемът не е в нечия висока заплата, а в огромната разлика с най-ниските възнаграждения, които са масовите у нас. И ангажиментът на депутатите е с политиките си да намаляват тази разлика, а не да правят среднощни театри. Могат ли управляващите да кажат кой точно съществен проблем в държавата са решили като са си намалили заплатите или са се отказали от тях? Кризата ще отмине, финансовото равновесие в Народното събрание ще се върне, неуредиците в редица сектори пак ще лъснат, а ще се прибавят и куп нови.
На всичко отгоре
дарителството е личен, а не насилствен акт.
На лицето на някои сякаш е изписано, че не им се разделя с париците и че и един пирон трудно биха дарили, ама и тези служебни дарителски кампании не струват. Не предизвикват уважение. Да те задължат да даряваш е унизителна работа. При все че и да пълнееш точно днес не върви, колкото и да сме странна държава
Не върви и да се употребяват на вятъра думи като „популизъм”, „дарителство”, „съпричастност”, „солидарност”, „демокрация”. Когато ги повтаряш без да си вникнал в смисъла им, ги обезсмисляш и те девалвират. Такива понятия се чувстват със сърцето, а не се случват с повели.
Че повечето от управниците не са чели конституцията, е ясно. Но те май и Библията не са чели, въпреки че по религиозни празници са първи в църквата, а Бойко Борисов дори е „удостоил” Бог със званието „началник”. Та в тази книга е казано: ако имаш две ризи, дай едната на ближния! За тези, които не схващат, това означава, ако имаш възможност, ако си по-богат и заможен, помогни на този, който няма. Особено в момент, когато се нуждае от помощ. Без камери, без парадиране, без прессъобщения, без гръмки хвалби, махленски спорове и всякакви други демонстрации, както правят днес много истински българи.
А, и дайте да се разберем! Какви са тези дарения от партийните субсидии? Та това не са пари на партийците, а на данъкоплатците. Те не дават от себе си, а градят имидж с чужди пари. Защо не дарят
онези безотчетни допълнителни 2/3 от заплатата,
които всеки депутат получава за представителни разходи и за експерти, които да му помагат в законодателната работа? Съдейки по качеството на нормативните актове, единици от народните представители ползват тези суми по предназначение. И като всички политически сили в парламента единодушно се лишиха от заплащане в периода на извънредното положение, какво става с тези немалко безотчетни пари?
След като демонстрираха своята "щедрост" по указание свише, председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова направи едно многозначително изказване: „Депутатите имат по-сериозни заплати и не са останали без някой заделен лев, за да могат да посрещнат нуждите си за тези 2 месеца. Колегите възприемат решението като жест на солидарност”. Вярваме напълно, че имат повече от по някой заделен лев. Но за солидарността… извинете.
