Г-жо Зайкова, да погледнем нещата първо в световен план. Какво ни очаква – глобална рецесия, за която се говореше още миналата година, или глобална депресия?
Още преди пандемията, светът вървеше към рецесия. Германия, например, беше в техническа рецесия, защото имаше ръст на БНП за последното тримесечие от 0.9 на сто. В същото състояние бяха Италия и Гърция. Светът беше извървял оптимистичната част от икономическия цикъл и се беше запътил към рецесия, с опасност от криза. С коронавируса нещата се влошиха тотално – всички предварителни смети и разчети – и на Тръмп, и на китайците – отидоха на кино. Ще се позова на доклада на белгийската банкова група КВС, който се отнася както за световната, така и за европейските икономики. Техният анализ показва, че световната икономика ще спадне драстично. В най-оптимистичния вариант – от 2.8% на 1.8 процента. А в песимистичния ще слезе под нулата. Много тежко е засегната китайската икономика, само че те по принцип имаха изключително мощни ръстове и от очакваните рецесионни 6-7% растеж, ще се смъкнат на 2.1 на сто. В САЩ нещата също не са розови. Оказа се, че кризата там е по-разрушителна, отколкото в Европа. А че в Европа сме много зле, няма какво да се спори. Еврозоната, още преди пандемията, беше в състояние на техническа рецесия – всички усилия на ЕЦБ да възстанови икономиката с монетарни средства се оказаха напразни. И затова са виновни националните правителства и Европейската комисия.
Все пак ще прерасне ли рецесията в депресия?
Зависи от скоростта, с която отделните страни ще се справят с кризата. Рецесията ще е дълбока, но ако сега се вземат адекватни мерки за запазване на икономиките – най-вече на потреблението на домакинствата и фирмите – надежда има. За да се съживи икономиката, трябва да се оживи реалния сектор. А за да е случи това, са необходими фискални мерки. В период на рецесия инвеститорите са изключително внимателни и предпочитат парите им да са в сигурни инструменти, а не в капитал. Държавите също имат капиталови разходи, някъде са ефективни и отиват в технологии и продукти с добавена стойност, а в други, като нашата, парите отиват в излишък. Излишъкът у нас се образуваше именно от съкращаване на капиталови разходи – те останаха между 10 и 30%, което е контрапродуктивно. Публичният инвеститор не подпомогна икономиката. Чуждите инвеститори пък ни отбягват, защото сме най-корумпираната държава в ЕС.
Земеделието ни също е на суровинно равнище, а не на ниво добавена стойност.
България беше не само житница, тя беше снабдител на цяла Европа и на огромната съветска империя с плодове и зеленчуци, месни произведения, хранителни стоки каквито щеш, а сега сме нация с дефицит на продоволствия. Според ООН всяка страна, която има над 25% внос на храни, е продоволствено зависима. Каквато вече е и България, защото 70% от плодовете и зеленчуците, а вече и месото, се внасят отвън. Утре, ако се затворят зелените коридори, какво става? Пък дори и да не бъдат затворени? Ние внасяме тези продукти главно от Италия и Испания, а там вече няма кой да прибира реколтата. Сезоните работници, включително и нашите, се прибраха.
Споменахте доклада на КВС за световната икономика, анализът обхваща ли и България?
Има ни! Това, което пише в техния анализ няма нищо общо с онова, което е написал в мотивите за актуализацията на бюджета нашият финансов министър! Според оптимистичния вариант на белгийската група, българският БВП за тази година ще спадне с 4%, според базовия – с 10%, а песимистичният показва спад с 12 на сто.
Това е катастрофална прогноза.
Нашият скъп финансов министър обаче е написал, че в песимистичния вариант спадът ще е 3% и ще имаме ръст на БВП от 0.7 процента. Това е пълен абсурд и веднага ще се аргументирам защо. БВП се формира от потреблението, износа и инвестициите, които раждат стоки и услуги с висока добавена стойност, т.е. от печалбите на фирмите. Поне 80% от българския БВП се формира от потреблението – на домакинствата и на фирмите. Две трети от нашите фирми в момента са или неработещи, или силно засегнати от мерките на извънредното положение. От около 120 000 фирми – 94% са малки и средни. Малко са големите фирми, които могат да издържат на дълбока рецесия, още повече, че преобладаващата част от тях са чужди, както и търговските банки. Мислите ли, че те ще мисля първо за България, а после за собствените си страни, които също са в рецесия?
Според една справка, само през 2019 г. от България са изтекли над 4 млрд. евро през чуждите търговски банки. Тези пари могат ли да бъдат върнати обратно в нашата икономика?
Това е вярно, но трудно ще ги върнем. Тези изнесени средства са вложени в чужди дългови инструменти. А сега пазарът на дълговите инструменти се срина, така че ако тръгнем да ги прибираме, ще си върнем не повече от половината. Главното е, че за да има потребление, трябва да има оживял бизнес и домакинства, които не мизерстват. А 80% от българските домакинства имат доходи под необходимите за издръжка – това е изследване на КНСБ.
Много страни прибягнаха до раздаване на „пари на калпак“. Може ли по този начин да се оживи икономиката?
Ще ви кажа какъв е опитът на Щатите от 2008 г., когато те също дадоха субсидии. Близо 72% от дадените пари влязоха в потреблението. В Англия сега дават за три месеца по 10 000 паунда на домакинство. В Германия – по 900 евро месечно на човек, докато трае карантината. Във Франция и Гърция – по 600 евро, в Кипър – по 400. Освен това комплектът от мерки включва и намаление на ДДС. В Гърция, която не може да се каже, че е в добра икономическа кондиция, основната ставка от 24% е намалена временно на 6 процента. Практикуват се и данъчни ваканции, и отсрочки за изплащане на битови сметки.
Тук дадоха нищо, но от сърце! Казаха ни, че всеки трябва да си плаща и данъците, и сметките. Плюс краткосрочни безлихвени земи от по 1500 лв. за три месеца – с тях домакинство не може да си плати само зимните сметки, да не говорим за връщането. За работниците – също нищо. От прословутите 60:40 излиза, че работникът трябва да си поеме частта от осигуровките, за да получи 60% от възнаграждението си. На него му е по-изгодно да отиде на борсата. Хвалехме се с ниска безработица, а вече има по 7000 човека на ден пред бюрата по труда. Според същата КВС, безработицата у нас в края на годината ще е двуцифрено число – 10-12 на сто. Прогнозата е кошмарна.
Много болезнена точка са хората на самоосигуряване, които по статистика са… стотици хиляди. За тях споменава ли се нещо в актуализацията на бюджета?
Те са 800 000, но за тях няма дори буква. Единствено ще им позволят да отидат временно в селското стопанство, защото ако са на трудовата борса, ще имат възможност за временен допълнителен доход.
Художници, музиканти и артисти да вадят моркови на полето?
Така излиза. Плюс таксиметровите шофьори. Това, което прави финансовият министър в момента е, че си пази парите. Рецесията ще бъде изключително дълбока и най-важното е колко бързо може да се излезе от нея. Ако властта не се огледа какво правят другите страни и не вземе адекватни мерки, нищо добро не ни чака. Ще добавя също, че ЕК изключително много закъсня и доказа, че е бюрократичен орган, който не може да управлява кризи. Ще вземат парите от кохезионните фондове и ще ги раздадат. Бедните още по-бедни, а ние пак на опашката.
Разговора води Емил Янев
