С бавни, но далеч не славни стъпки, бизнесът и правителството започнаха да постигат известно разбирателство за спорната схема 60/40. Каквото и да си говорим, готовността на държавата да поеме част от осигуровките на служителите в засегнатите фирми е някакъв напредък или поне така изглежда.
С това притесненията за работодателите обаче не приключват. Отново опасенията са, че мярката няма да е достъпна за всички. Властта продължава да си затваря очите за условия, с които да покрие възнаграждения в тотално неработещите фирми. А този проблем е огромен, тъй като броят на безработните расте с всеки изминал ден, а малкият бизнес вече се усеща като обречен.
Предложенията за промяна на схемата продължават. Работодателски организации настояват
фирмите да бъдат "освободени" и от 40-те процента,
които трябва да изплатят на служителите.
Във връзка с тези щения, председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова лаконично отбеляза, че от бизнеса отново са недоволни. Защо ли?
"Явно бизнесът иска държавата да плати цялата сметка, това няма как да се случи", заяви Стоянова и уточни, че дори тази мярка "няма да може да бъде използвана от всички бизнеси".
Историята се повтаря отново и отново. Появява се криза. Хората са недоволни. Държавата показва, че прави нещо. Мярката се оказва неефективна. Хората са недоволни. Държавата се хваща за една дума в исканията на гражданите, прави се на разсеяна и променя нещо почти незначително. Хората са недоволни, но вече са изморени, чувстват се безсилни и се отказват да искат повече. А правителството изтъква колко много е направило.
Та, след промените в схемата 60/40, работодателите продължават да са поставени пред странния избор
дали ще да запазят бизнеса си, или да обявят фалит.
Разбира се, могат да се възползват и от останалите, безкрайно щедри поощрения на държавата – кредити и още кредити.
От НФСБ излязоха с официална и рядко адекватна позиция, в която се обявяват категорично против въвеждането на икономическата мярка. От партията на Валери Симеонов смятат, че идеята на правителството е необмислена и вреди на честния бизнес, поощрявайки сивия сектор. Патриотите предлагат друго – държавата да поеме 60% от заплатата на всеки, чието работно място бъде запазено, но без допълнително финансиране от "умиращия дребен бизнес" или мярка 60:0. Надеждите някой да се вслуша в това предложение обаче не са големи.
Да не се сравняваме със силните икономики
Наблюдаваме интересно поведение от страна на финансовия министър Владислав Горанов. То ескалира всеки път, когато нещо финансовите меки за справяне с кризата се променят. Натяква ни се, че управлението ни прави огромен жест.
Думите на Горанов градираха от обикновена обида до "тънка" ирония.
Първо се започна със самоосигуряващите се "маргинали". Премина се през очевидното заключение, че фирмите, които са били на ръба и преди кризата, няма как да не бъдат засегнати от нея. И се стигна до ироничното подмятане, че българите вече са започнали да се сравняват с най-развитите икономики и да искат мерките, които се прилагат там. Според финансовият министър, това било "много положително", но… явно с едно наум. Защото почти светкавично той уточни, че все още "не е ясно дали като продуктивност сме достигнали онези, с които се сравняваме".
Каза си ни го. Видяла жабата, че подковават вола и тя вдигнала крак. Припомни ни да си знаем мястото! И случайно да не забравим, че сме на дъното на Европа. Явно все още не ни е позволено да гледаме какво правят "големите" и как го правят.
Държавата не е брашнен чувал – когато и да го изтупаш, да падат пари.
Брашнен чувал обаче ли е българинът?
Очевидно да, след като колкото и да го "тупаш", от него все изпада още и още търпение…
Дааа, явно сме обречени!
Да се радваме смирено и на малкото, въпреки че много често то е по-скоро неефективно. Бурно да ръкопляскаме, когато ни се кажа, че държавата пак ни прави жест. И много-много да не питаме, че току виж си останем в извънредното положение още 10 години. Или от две петилетки положението ни все си е такова – извънредно, пък ние чак сега сме се освестили?
Позиция на НФСБ
Една недомислена и театрална мярка, откъсната от реалностите и динамичните промени в пазара на труда и икономиката, не помага, а вреди. Не само вреди, но и поощрява беззаконието и сивия сектор.
… Откъде ще вземат 40%, за да плащат на стоящи вкъщи служители, които не работят? А затворените магазини и търговски обекти с по 2-3 служители? … Или всички те трябва да фалират като дребни, безперспективни и отживели времето си! Отваряйки пътя на големите вериги и корпорации след кризата! За да отидат вкупом на опашките пред Бюрата по труда заедно и дребните предприемач и техните работници!
Какво печели държавата като трябва да плаща на неколкостотин хиляди безработни по 60 % от работна заплата в продължение на 1 година? Сигурен ли е г-н министърът на финансите, че социалната система ще оцелее и че 10 млрд. кредит ще стигнат?
Тази мярка има смисъл само като опит да се демонстрира грижа на държавата към бизнеса. И това донякъде е вярно. Наистина това е грижа към бизнеса, но към сивия, крадливия, байганьовския и андрешковския бизнес. А не законният, почтеният бизнес. Амин. Алилуя.
Защото Андрешко пак ще надхитри бирника.
Мярка 60 на 40 ще бъде с охота приета от тарикатите-бизнесмени. …Служителите ще бъдат привиквани от собственика един по един и под угрозата от съкращение и седмично чакане пред Бюрата по труда в приятно коронавирусно обкръжение, ще трябва да разпишат под натиск два документа:
Първият е ведомостта за заплатите срещу 100 % трудово възнаграждение, а ще получат само държавните 60 %. Иначе съкращение. Вторият е молба за прекратяване на трудовия договор от 1 юли по взаимно съгласие. Който собственикът ще прибере в чекмеджето за всеки случай. Така де. Защо да плаща още 3 месеца на работника след края на извънредното положение като не знае дали въобще ще работи фирмата му?
И така хем държавата ще плаща 60 % на работника 3 месеца и чорбаджията ще го ползва, хем той няма да плати и 1 стотинка. Хем след 3 месеца, ако кризата не е отминала – а тя няма да е отминала – ще го изхвърли на улицата по взаимно съгласие като мръсно коте.
… Затова, без фалшива загриженост и лицемерие, НФСБ предложи държавата да поеме 60% от заплатата на всеки, чието работно място бъде запазено, без допълнително финансиране от без друго умиращия дребен бизнес. Мярка 60:0
Нещо повече – с 60 % държавата трябва да финансира откриването на нови работни места и да пренасочи трудовия ресурс към работещите сектори – като строителството, например. И така да стимулира бизнеса да прояви гъвкавост и преориентиране към печеливши дейности.
