Перфектната буря. Точно в центъра й се оказа новият председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която има късмета – лош или добър – да се докаже като лидер по-малко от половин година след посрещнатото с много въпросителни нейно неочаквано избиране начело на изпълнителния орган на Европейския съюз. Мащабът на това, пред което Фон дер Лайен е изправена, надминава всичко, с което предшественикът й на поста, врелият и кипял политически играч Жан-Клод Юнкер, трябваше да се справя. А предизвикателствата пред него не бяха малко – от преодоляването на последиците от финансовата криза, през сблъсъка с Русия, гръцкия фалит, бежанската вълна, Брексит, до надигането на популизма и авторитаризма на Стария континент. Кризата, породена от коронавирусната епидемия, обаче удари Европа в сърцето й – в единството на европейските държави, което е неин символ и верую.
Първата най-тежко засегната от пандемията страна на континента бе една от основателките на съюза – Италия, и точно тогава проличаха структурните слабости на ЕС. Докато италианците отчаяно се бореха в препълнените болници и брояха жертвите, съседите грижливо си пазеха силите и ресурсите в очакване мечката да заиграе и в техния двор. От това се възползваха Русия и Китай, които побързаха да изпратят помощ на Апенините, натривайки по този начин носа на Евросъюза и показвайки на дело колко струва европейската солидарност.
В самата Италия си даваха сметка, че това е пропагандна маневра, но същественият въпрос – как да се поеме
огромното финансово бреме
от пандемията, не можеше да се скрие под шапката на пропагандната война. Ясно пролича разделението между страните от Южна Европа, като Италия и Испания, подкрепяни от Франция, които поискаха обединяване на дълга за възстановяването посредством инструмент, наречен "коронаоблигации", и тези от Северна Европа, като Германия и Холандия, които отхвърлиха този вариант.
За еврооблигации се говори още от дълговата криза в еврозоната и тогава северноевропейските държави имаха основание да не искат да споделят бремето на разточителните си южни посестрими. Но в ситуации, в които определени страни членки са попаднали не по своя вина, а по стечение на обстоятелствата, отказът на солидарност се чувства особено болезнено. Така беше с бежанската криза, така е и с епидемията от Ковид-19.
Затова провалът да се намери общо решение беше приет в Италия със силно недоволство и открит гняв срещу Европа, която италиански медии нарекоха "лоша" и "мъртва", а премиерът Джузепе Конте предупреди съюза да не допуска трагични грешки, за да не изгуби основанието за съществуването си.
Липсата на солидарност поставя
ЕС в "смъртна опасност",
реагира и бившият председател на Европейската комисия Жак Делор. Сама по себе си намесата му беше изключителна, тъй като изявленията от 94-годишния политик, смятан за един от основоположниците на Европейския съюз в сегашния му вид, са изключително редки.
"Атмосферата, която изглежда, че надделява сред държавните и правителствените лидери, и липсата на европейска солидарност представляват морална опасност за общността", предупреди Делор, който оглавяваше Комисията между 1985-а и 1995 година. "Микробът се е завърнал", предупреди той, очевидно нямайки предвид коронавируса, а начина, по който общността реагира на пандемията и в частност разделението между страните членки за мерките за овладяването й.
Упреците на Делор бяха съвсем логично отправени не към наследницата му начело на Еврокомисията, а към държавните лидери, тъй като в техните, а не в нейните ръце е решението как Европа ще се изправи пред кризата.
Въпреки това, засрамена от ситуацията, а може би за да накара
лидерите да се засрамят
от себичността си, Фон дер Лайен поднесе извиненията си на италианците и в статия във в. "Република" заяви, че съжалява за закъснялата реакция на ЕС в отговор на пандемията.
"Поднасям ви моите извинения, ние сме с вас", бе озаглавено отвореното й писмо до италианския народ. "Днес Европа се мобилизира на страната на Италия. Но не винаги е било така…Трябва да признаем, че в началото на кризата много хора мислеха само за своите национални проблеми, а не за нуждата от общ европейски отговор", написа Фон дер Лайен. В края на статията тя припомни какви са инициативите на Евросъюза в помощ на най-засегнатите от пандемията, сред които е и Италия. "Всяко евро, което все още е на разположение в годишния бюджет на ЕС, ще бъде използвано за разрешаването на тази криза", увери председателката на Европейската комисия. Фон дер Лайен не засегна чувствителната тема за "коронаоблигациите", но и не би могла да го направи, тъй като решението на въпроса не влиза в нейните правомощия.
И докато ръководителите на държавите членки продължаваха окопната война помежду си, в статия във в. "Велт ам Зонтаг" тя
призова за нов План "Маршал".
А няколко дни преди това предложи радикално преосмисляне на европейския бюджет за периода 2021-2027 г., така че той да бъде адаптиран към кризата и да се стигне до голям план за икономическо възстановяване като този на САЩ за Европа след Втората световна война. "Много милиарди, които трябва да бъда инвестирани днес, за да се избегне по-голяма катастрофа, ще свържат поколенията", написа Фон дер Лайен, като мотивира предложението си с аргумента, че така ще се поднови чувството за общност между европейските народи във време на изпитания.
Истината е, че каквото и да предлага председателката на Еврокомисията, при нейните правомощия то остава в сферата на моралното лидерство. Ако сегашната криза послужи като катализатор за задълбочаване на евроинтеграцията и създаване на наднационални структури, общи за съюза и с право да налагат задължителни мерки, това вече ще е реална стъпка напред. Но с инструментите, с които разполага в момента, Урсула фон дер Лайен борави умело.
