Мине се не мине време и хоп – изпълнителната власт се сблъска челно със съдебната “такава”. Хвърчат искри, пот се лее, уста проклина до девето коляно. Понякога въпросният “контакт” е заради спукана гума, друг път – просто заради забравен мигач, трети път – заради внезапната дрямка, споходила някой от водачите в неподходящ момент. Дето има една приказка – тъпо, ама от сърце!
Преди да започнем по същество, едно уточнение: публикуваме този текст в политическата “тетрадка” на вестника, защото още от 1998 г., когато тръгва мониторинга на Европейската комисия, ходът на съдебната реформа винаги е бил обсъждан в политическите раздели на годишните доклади. Тоест – тя винаги е била
ангажимент на правителството и парламента.
И поради тази причина, първият висш магистрат, стъпил официално в Брюксел, беше по-предишния главен прокурор Борис Велчев – някъде през 2006 г., т.е. едва след подписването на договора за присъединяването на България към ЕС.
Колкото до дигитализацията на третата власт – същата работа. От памтивека още. И по-точно – от май 1996 г., когато правителството на Жан Виденов приема легендарното постановление за изграждането на Единната система за противодействие на престъпността (ЕИСПП). Заделени са 20 тогавашни милиона, посочен е конкретният отговорник за изпълнението на задачата – Министерството на правосъдието, и… толкоз. Няколко месеца по-късно банките започват да капят като зрели круши, един долар започва да се обменя за по 3000-4000 лева, държавата се обръща с хастара наопаки и отива… по дяволите.
През следващите три-четири години, съвсем естествено, на никого не му е до компютри и високи технологии. На практика, защото на теория нещата изглеждат по друг начин: през 1999 г. правителството на Иван Костов изработва и приема
Стратегията за електронното управление на България,
в която достатъчно място е отделено и на съдебната власт.
Тайно и полека, безспорният връх на управленското безхаберие е изкачен по времето на коалицията НДСВ – ДПС (2001-2005 година). А катеренето тръгва едновременно със старта на предприсъединителния процес, когато Брюксел започва да инвестира в модернизирането на бъдещия си равноправен партньор.
В края на 2004 г. избухва първият публичен “софтуерен” скандал. “Бомбата” е хвърлена от Владислав Славов – член на Конституционния съд и бивш шеф на Върховния административен съд. На форум, посветен на компютъризацията на съдебната система, той в прав текст обвини Министерството на правосъдието, че зад гърба на ВСС харчи европейски пари, предназначени за съдебната реформа.
“Има дублиране при изразходването на 12-те милиона евро, отпуснати през 2003 г. от Американската агенция за международно развитие за компютризацията на съдебната власт – заяви Владислав Славов. – Тези пари бяха разпределени в десет направления, едно от които е закупуване на софтуер и изграждане на система за автоматично разпределение на дела. Във Върховния административен съд има такава система, която работи прекрасно. Тя струва само 50 000 долара, докато Министерството на правосъдието се готви да похарчи за същата такава система 1.2 млн. евро…”
Глас в пустиня. Това е ефектът.
Тогавашните чиновници профукват парите,
а съдебната власт така и не се сдобива с надежда деловодна система.
Под мъдрото ръководство на Сергей Станишев, правителството на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС (2005-2009 г.) доразби илюзията, че българският политически елит иска да имаме нормално работеща, прозрачна и ефективна съдебна система. Равносметката е трагична: по данни на “едни” европейски посолства, до официалното влизане на България в ЕС – 1 януари 2007 г., Брюксел е инвестирал в модернизацията и демократизацията на третата ни власт общо 250 млн. евро. А насреща е получил… голямо нищо: нито един нормално работещ закон, ликвидирано следствие, неработещо полицейско дознание, вехти компютри, немощни сървъри и най-малко пет-шет вида деловодни системи, “циркулиращи” из съдилищата. Плюс легендарната Единна информационна система за противодействие на престъпността,
за която са похарчени поне още 30 млн. евро,
но която все така не ще и не ще да заработи.
Как се измъкна от ситуацията първото правителство на ГЕРБ? По възможно най-елегантния начин: през периода 2009-2011 г. всички “софтуерни” и “хардуерни” задължения на правосъдното министерство по адрес на третата власт бяха прехвърлени на Висшия съдебен съвет, а с по-нататъшното изграждане на ЕИСПП бе натоварена прокуратурата. Нищо, че в системата трябва да се включат и няколко “цивилни” структури – ДАНС, Агенция “Митници”, Националната разузнавателна служба, Военното разузнаване…
Получи се нещо като в приказката, според която в къщата на обесения не се говори за въже. Висшата съдебна номенклатура и политическото задкулисие, чиято еманация по онова време беше ВСС, ще разрешат внедряване на истинска система за случайно разпределение на дела и
ще освободят Темида и редовите й слуги от прищевките си!
На фона на казаното дотук, поредният “софтуерен” ВСС-скандал, постепенно прераснал в междуличностна разправия между главния прокурор Иван Гешев и правосъдния министър Данаил Кирилов (от една страна) и председателя на ВКС Лозан Панов, изглежда по-скоро бутафорен. В смисъл такъв, че причината може и да е пробитата система за случайно разпределение на делата, но истинската цел трябва да се търси в съвсем различна посока. А не в светлото бъдеще на Темида. Съдете сами.
Според официално известната информация, Централизираната система за случайното разпределение на делата в съдилищата (ЦССРД) използвала технологии, които не били съвременни и лесно можели да бъдат атакувани. Нещо повече – софтуерът бил написан без фокус върху сигурността на системата и поради тази причина имало куп уязвимости за данните в нея.
Въпросната система се използва от пет-шест години, така че в задачата се пита:
защо чак сега този проблем идва на мода?
Всъщност, по-логичната питанка е защо, след като съдилищата са независими юридически лица и всеки административен ръководител персонално отговаря за работата на подопечната му структура, по силата на каква логика изобщо е внедрена въпросната централизирана система? И то на пряко подчинение на Висшия съдебен съвет, чийто членове даже и магистрати не са?
Освен това, кой, как и по какви критерии е избрал одитната компания – чрез обществена поръчка или просто така –
чрез приятел на наш приятел?
Блажени са вярващите! А циганката, дето ни хвалеше, отиде да бере маслини в Испания.
За всички се отнася, защото това е поредният скандал, в който невинни няма! Виновни също…
