Светият синод не може да затвори храмовете за Великден, защото "центърът на един вярващ християнин е Светата литургия, а тя се извършва в храм, не на гола поляна".
С този зашеметяващ аргумент Ловчанският митрополит Гавриил контрира упреците за струпването на миряните в църквите по празниците и обрече българския народ на зараза.
Вярващият премиер Борисов пък, който отиде лично при Синода, за да помоли да затворят храмовете за миряните, капитулира пред владиците, защото същия ден разбрал колко е важна литургията за някои християни.
"Не може с милиция и палки и бой. За някои хора, ако не отидат на църква, е все едно да ги оставиш на командно дишане. Ще ходят в храмовете само онези, които имат животоспасяваща нужда", разясни министър-председателят.
И… се случи мигновено! На брифинга, даден веднага след срещата между Борисов и Синода, всички разбрахме, че въпросът за здравето на целокупния български народ вече е по-маловажен от християнския ритуал, извършван в храм.
Няма изненада в поведението на Синода. Клириците не за първи път свеждат християнството до църковна церемония, в която едни свещеници извършват тайнства като едни жреци. Просто на владиците им харесва да са посредници между човека и Бога, да поставят бариери, да внушават, че Божията благодат се изсипва само в храма, който е под техен контрол.
Обхванати от желание за господство, те отказват да бъдат духовни водачи, не искат да се грижат за човека. А в центъра на християнската цивилизация стои човекът, не литургията.
Обичай ближния както себе си, е втората най-важна заповед. Тя е като основната, която повелява да обичаш Бога, казва Исус на дошлите да го изпитат фарисеи:
"И когато чуха, че накарал садукеите да замълчат, фарисеите се събраха заедно. И един от тях, който познаваше Закона, му зададе въпрос, за да го изпита: "Учителю, коя е най-важната заповед в Закона?" Той му каза: "Обичай своя Бог, Йехова, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум. Това е първата и най–важна заповед. Втората като нея е: "Обичай ближния си както себе си!" (Матей 22:34-39)
Любовта към всички човеци е фундаментът на християнското мироздание. Към всички, не само към тези, които са влезли в храма! Защото всички човеци са създадени по образа на Бога.
Ако Синодът спазваше заветите на Христос и обичаше всички ближни, щеше да намери начин да предпази и вярващите, и невярващите от коронавируса. При това – без да спира празничния ритуал. Просто като нареди на свещениците да отслужат празнична литургия само пред певец, иподякон и служителки.
Така владиците хем щяха ликвидират опасните струпвания, хем щяха да се погрижат за здравето на свещениците. Защото, ако отците се разболеят, храмовете наистина ще бъдат затворени.
В името на неколцина вярващи обаче синодът безразсъдно жертва и своите хора, и целия български народ. Решение, в което, както казахме, отдавна няма изненада.
Загадката този път дойде от поведението на премиера.
Като един истински вярващ държавник, той трябва се движи по тънката граница между закона и любовта. Това означава да обича всички, но да спазва основният закон на държавата, който гарантира живота и здравето на целокупния български народ.
В нашата конституция правата и на вярващите, и на невярващите са ненакърними. Законодателят обаче изрично подчертава, че тези права не са абсолютни, защото "Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани."
Ако нашият вярващ премиер спазваше конституцията, щеше да се погрижи за всички българи и да затвори храмовете. Така, както ден преди Цветница, затвори всички кооперативни пазари; както месец по-рано затвори училищата, моловете, ресторантите и баровете; както затвори всички културни средища, въпреки цивилизационното значение на културата.
В пандемичната ситуация премиерът тръгна дори срещу бизнесмените с ролс-ройсите и бентлитата, но не посмя да се противопостави на владиците с ролексите.
Защо ли?
Юлияна Велчева
