На днешния ден през 1846 г. в Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник "Български орел". Това става две години след първото българско списание "Любословие" на Константин Фотинов.
"Български орел" е първият български информационен и общообразователен вестник. Той излиза в Лайпциг в три броя на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник. Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език.
Излизат само три броя с различни заглавия и тираж 500. Първият е със заглавието "Български орел" – Известник граждански, търговски и книжовен, служи за свикване". Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена "Свикване", като финалът й агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първия брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички…"
Вторият брой излиза под заглавието "Български народен известник". Третият брой (на 1 януари 1847 г.) е озаглавен отново "Българският орел" – Известник граждански, търговски и книжовен". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.
След като спира този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на "Цариградски вестник", който става най-дълго издаваният през Възраждането – цели 13 години.
Иван Андреев Богоров (Богоев) – виден български енциклопедист от Възраждането, създател на българския вестник, почетен член на Българско книжовно дружество (днес БАН, от 1884 г.). Той е починал през 1892 г. в София.
По образование Иван Богоров е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.
Иван Богоров се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждиците.
Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване.
Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва: "Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват – те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега – турям и себе си в това число – грешим против чистотата на езика."
Колко съвременно звучи!
