Начинът, по който се поднася информацията за коронавируса понякога е ужасяващ. У нас специално се правят нощни пресконференции, говори се с гробовен глас, броят се трупове. На хората им става все по трудно да се справят със себе си и с демоните в себе си. Това заяви във видео интервю за „Студио Банкеръ“ д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична клиника „Свети Иван Рилски“.
В интервюто д-р Гълъбова каза още:
Като лекар ще кажа, че пандемията е нещо ужасно. Но погледнато иначе, човечеството имаше нужда от отрезвяване. Трябваше са разберем, че има неща, които са по-големи от нас. В случая един невидим микроорганизъм ни прибра по къщите, накара ни да си говорим с най-близките, да четем книги, разбрахме кои са важните неща. Това е нещо добро, което за съжаление ще ни струва скъпо. Винаги, когато човечеството се е самозабравяло, винаги е плащало много висока цена. Отидохме да търсим разум в космоса, но забравихме как изглежда земният разум.
Вижте цялото интервю с д-р Цветеслава Гълъбова:
https://www.youtube.com/watch?v=eNtwuQPtGWM&feature=youtu.be
Ако ги погледнем чисто философски, кризите са оздравителни, но цената е твърде висока.
Ще има ръст в невротичните психични разтройства, може да се развият много фобийни състояния с всевъзможни страхове, особено от заразяване. Ще се отвори работа и за моите колеги, вероятно и за бракоразводните адвокати, може и за акушерите, дай боже. Страхувам се да не развием като човечество неприязън към странностите на източните народи, откъдето дойде инфекцията.
В кризи като тази всички дефицити лъсват, изолацията е не само физическа, а и социална и ние се десоциализираме, а при падане на социалното лустро, някои започват да функционират на ниво биология.
Има изключително благодатна почва за сеене на авторитаризъм и тя ще даде обилен плод. Властта е нещо много сладко, тя е мощен афродизиак. Народите често бъркат в изборите си кой и как да ги управлява. Все по-често ще им се поставя въпросът в кризи и демокрация ли предпочитат да живеят или не толкова свободни, но сигурни. А човекът е същество, което обича да живее спокойно, уредено, да не носи отговорности…
