Европейската комисия и Европейската централна банка поставиха банковите кредити за бизнеса в центъра на своята стратегия за смекчаване на последствията от коронакризата върху икономиките на ЕС и еврозоната. На 28 април ЕК обяви пакет от облекчения за банките в алианса, за да улесни кредитирането на домакинствата и фирмите. Близо седмица по-рано и ЕЦБ издаде допълните мерки за банковия сектор със същата цел.
Кредитните институции в ЕС получават облекчения по прилагането на международните счетоводни стандарти за капитала на банките, т.е. при необслужваните кредити, преструктурирането на кредити и по-строгите счетоводни изисквания на МСФО 9. По принцип тези правила принуждават банките да отделят средства в началото на заема, ако съществува риск от неизпълнение, като тези средства се превръщат в намаления на капиталовите им буфери.
Според предложенията на ЕК сега графикът за прилагането на тези правила се адаптира. Преференциално ще се третират публичните гаранции, предоставени по време на настоящата криза. Отлага се и датата за прилагане на изискването за буфер на съотношението на ливъридж. Макар да не е посочено в съобщението на Еврокомисията, става дума за коефициентът на задлъжнялост – съотношението пасиви спрямо собствен капитал. Важно в случая е, че се променя и начинът, по който някои експозиции се изключват от това съотношение.
Еврокомисията приветства правилата за законоустановените и частните мораториуми върху погасителните вноски. Такъв мораториум вече действа не само в България, но и в много други страни от ЕС. Брюксел приканва банките да се въздържат от разпределяне на дивиденти на акционерите и да възприемат консервативен подход при изплащането на бонуси за своя мениджмънт.
По-лесен достъп за фирмите
Банките от еврозоната очакват нова вълна на молби за кредитиране и ще могат да отговорят като смекчат критериите си за отпускането им. Те ще се възползват от държавните гаранции и спешното наливане на ликвидност, обяви Европейската централна банка (ЕЦБ) на 28 април.
Прилагането на извънредни мерки от правителствата и централната банка през второто тримесечие позволява на банките да очакват осезателно смекчаване на критериите за предоставяне на кредит през второто тримесечие, става ясно от проучване на ЕЦБ, в което са участвали 144 водещи банки.
В това време се очаква търсенето на заеми от фирми да се увеличи още повече, достигайки най-високото си ниво от началото на проучването през 2003 година, смята регулаторът.
При физическите лица обаче се отчита, че те са се сблъскали с по-трудни условия за получаване на кредит през първото тримесечие на 2020 г. и дори е възможно допълнително затягане на банковите стандарти през второто тримесечие.
Редовната анкета показва, че банките вече реагират на обявените от ЕЦБ мерки за насърчаване на кредитирането. Преди седмица Европейската централна банка обяви, че ще позволи на банките да предоставят като кредитни гаранции книжа, чийто рейтинг е бил понижен до категория "боклук", за да се предотврати недостиг на кредитиране в еврозоната.
Тази мярка се въвежда поради обстоятелството, че страни като Италия, а и редица компании са в риск дълговите им книжа да загубят инвестиционния си рейтинг предвид затрудненията, предизвикани от разпространението на коронавируса. По този начин се дава възможност на търговските банки да продължат да получават финансиране от ЕЦБ, използвайки тези активи. Според регулатора смекчаването на правилата гарантира, че банките ще разполагат с достатъчно активи, които да използват като гаранции, за да поддържат кредитния поток към бизнеса.
Каква е ситуацията в България
Според последните данни на БНБ, публикувани на 27 април, кредитите за неправителствения сектор в края на март са 63.364 млрд. лв. при 63.276 млрд. лв. към февруари, като те се увеличават на годишна база с 9.1%. Заемите за нефинансовите предприятия нарастват с 5.2% на годишна база през март и в края на месеца достигат 34.824 млрд. лв.
Кредитите за домакинствата са 24.360 млрд. лв. в края на март. Спрямо същия месец на 2019 г. те се увеличават с 9.9 на сто.
През март е отчетен и двуцифрен ръст на потребителските и жилищните кредити на годишна база. Жилищните кредити са 11.053 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 14.8%. Потребителските кредити възлизат на 11.540 млрд. лв. и се увеличават с 10.4% спрямо март 2019-а. На годишна база другите кредити намаляват с 33.5%, като достигат 502.2 млн. лева.
Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 4.180 млрд. лв. в края на март и в сравнение със същия месец на миналата година те се увеличават с 50.5%.
Нов опция за бизнеса
Фирмите в Европейския съюз може да получат достъп до правителствени заеми с максимален размер до 5% от оборота им за 2019 г., предвижда мярка на Европейската комисия, която предстои да бъде прецизирана. Няколко държави-членки вече са поискали подобни мерки, съобщава "Ройтерс", позовавайки се на свои източници.
Размерът на заема може да бъде също така и до 40% от годишните разходи за работни заплати. Такива заеми ще се считат за субсидирани и високорискови, затова се предвижда условията по получаването им да са доста стриктни.
ЕК предстои да прецени дали максималният размер на тези кредити да бъде обвързан с годишния оборот или с разходите за работни заплати. В момента се провеждат обсъждания между държавните членки и антимонополния регулатор на ЕС.
Подобна схема само че под формата на грантове за малкия бизнес бе представена от българското правителство. Средствата се заделят по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Става дума за 173 млн. лева, предназначена за 20 хиляди малки фирми.
Грантът ще е за фирми, които имат спад с 20 на сто от оборота си, като последица от пандемията. Заявената безвъзмездна финансова помощ не може да надвишава 10% от нетните приходи от продажби за 2019 г. Така в случай, че дадена фирма има 75 хил. лв. приходи от продажби ще може да кандидатства за грант от 7500 лева.
Обещанията са, че ще има подобна мярка и за средния бизнес, но след получаване на одобрение от Европейската комисия.
