Конституционният съд (КС) излиза с чест от делото за царските имоти. С огромно мнозинство висшата институция за надзор на конституционния ред "отряза" натиска на царедворците за пряка реституция на дворците и земите по силата на решението от 1989 г., с което беше обявен за противоконституционен приетият през 1947 г. Зaĸoн зa обявяване за държавна собственост нa имoтитe нa бившитe цape Фepдинaнд и Бopиc и на тexнитe нacлeдници. Ключовите мотиви на КС съвпадат с тезата, която браним от години относно претенциите на фамилията Сакскобурготски.
КС допусна за разглеждане по същество тълкувателното искане на тричленния състав по делото за Царска Бистрица два месеца, след като Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС отказа да отправи такова. При това КС редактира деликатно отправеното от тричленния състав на ВКС питане, което беше персонално насочено, а именно: "Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие и по-конкретно закон, с който е извършено отчуждаване на движимо и недвижимо имущество от персонално посочен в закона кръг от лица, без обезщетяване и без отчуждаването да е било поставено в зависимост от конкретни държавни и обществени нужди?“
С оглед на очакваната реакцията на мнозинството във ВКС, съставът беще предвидил и резервен ход във вид на втори въпрос, с който попита предварително допустимо ли е делото. Тоест може ли тричленката да прескочи общото събрание на колегията
и да направи, каквото си е наумила.
Както и стана. За допускането гласуваха както докладчикът по образуваното конституционно дело № 5/2019 г. Константин Пенчев, така и председателят на КС Борис Велчев. Трима от членовете – Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Таня Райковска, изразиха категорично несъгласие, подписвайки определението с особено мнение, в което отричат правото на отделни съдии и състави да сезират директно конституционния съд.
В резултат на осъществената маневра Конституционният съд се зае да разясни ефекта от собственото си peшeниe, с което преди повече от 20 години обяви закона от 1947 година за противоконституционен. Така се отвори възможност за преобръщане на досегашната съдебна практика по делата за царските имоти, съгласно която те са купувани и строени с парите на данъкоплатеца, а титуляр на правото на собственост е не царската фамилия, а държавното учреждение с архаично наименование Интендантство на Цивилната листа на Царя.
Досега съдът призна собствеността на държавата върху дворците "Кричим", "Саръгьол" и "Ситняково". Делата за двореца "Врана", за резиденцията "Царска Бистрица" и за 16 500 дка гори в Рила обаче продължиха, а Симеон Сакскобургготски и верните му поддръжници
активираха всевъзможни сценарии
в полза на претенциите си. Властта пък опита на няколко пъти почвата за сделка по делата, като остава и варианта за приемане на специален "царски" реституционен закон. По делото бяха приети и редица становища, илюстриращи мощния натиск и лобиране в полза на царската фамилия.
Според тях решението на КС от 1998 г. възстановява правата й върху дворците и горите, тъй като има правовъзстановително действие с пряк реституционен ефект, което отстранява последиците от закона за одържавяването им. Защитниците на тази теза настояват, че без да използва изрази като национализиране, одържавяване, конфискуване, този закон има такъв еднократен вещноправен ефект, който служи като титул за държавна собственост с последици във времето. Същевременно беше признато, че
законът не е нормативен акт,
а по-скоро индивидуален административен акт – властническо волеизявление с отчуждително действие, насочено към конкретен кръг лица и тяхното имущество
Най-твърдо в полза на царските хардлайнери от времето на кабинета "Сакскобурготски" се обяви тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров. Той застана на позицията им, че ешението на КС за отмяна на закона от 1947 г. има правовъзстановителен ефект, т. е. възстановява правото на собственост върху имотите в полза на фамилията Сакскобурготски. Същевременно обаче царистите поддържат и резервна тактика, като
не спират да опипват почвата
за приемане на специална реституционна уредба за постигане на същата цел.
В становището на главния прокурор се казва в прав текст, че след като законът от 1947 г. е признат за противоконституционен, "то следва че е настъпила съществена промяна в правното положение на въпросните имоти и те вече не са държавна собственост – възстановява се правното положение отпреди приемането на обявения за противоконституционен закон".
Оттук и крайният извод: "В резултат на конститутивното и възстановителното действие на решението след отмяната на противоконституционния закон, накърняващ правото на собственост, това право се възстановява във вида и в обема към момента на отнемането без да се изисква и да е необходим нов, изричен законодателен акт на Народното събрание в този смисъл".
Най-категорично срещу отправеното тълкувателно искане се обяви Министерският съвет, чийто юристи го смятат за недопустимо и поискаха конституционното дело да бъде прекратено. В становището на кабинета
тезата на царистите е остро критикувана,
като е изразено и категорично несъгласие с допускането на искането на състава на ВКС за конституционно тълкуване. Подчертано е пренебрегването на Общото събрание на Гражданската му колегия, като е цитирана практиката на КС, че тълкувателната му дейност не може да бъде ангажирана "в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси". В добавка е посочена без заобикалки прозрачната цел на схемата по конституционното дело:
"С допуснатото искане на съдебния състав се подлагат на съмнение и вече влезли в сила съдебни актове (някои от заведените съдебни дела по т. нар. "царски имоти" са приключили с влезли в сила съдебни решения), заобикаля се правомощието на Гражданската колегия на ВКС да упражнява съдебен надзор за точното и еднакво приложение на закона чрез приемане на тълкувателно решение при наличие на противоречива или неправилна съдебна практика или чрез сезиране на Конституционния съд с искане за даване на задължително тълкуване на Конституцията".
А както многократно писахме,
реституционен закон наистина не е необходим,
но по друга причина – нито той, нито решението на КС са в състояние да възстановят несъществуващи права. С решението на КС от 1998 г. е премахнато действието на един специален и еднократен декларативен акт, който е подвеждащ като правно средство, защото и в онези времена имотите не са били на царската фамилия. Неслучайно в закона от 1947 г. собствеността на държавата върху царските имоти е само "обявена", като правното действие на наредбата-закон е по същество нещо средно между политическа декларация и актуването им като държавна собственост, а не национализация, одържавяване или конфискация с вещноправен ефект.
Кампанията за прехвърляне на топката към Конституционния съд породи дълбоки
подозрения за наличие на таен план
и координирани действия за реализиране на алтернативен вариант, който да обърне играта в полза на Сакскобурготски. Показателно е, че в хода на конституционното дело Върховният административен съд (ВАС) също сезира КС със странно искане за тълкуване на действието на собствените му решения. От ВАС така и не обясниха мотивите за подобно питане, което само задълбочи усещането за двойна игра отстрана на държавата, в която едни органи застават срещу други – уж все в защита на правото, конституцията и закона. Зададени бяха три въпроса, които станаха част от конституционното дело.
Ето и отговорите, дадени от КС след напрегнато видеоконферентно заседание, по които особени мнения по отделни точки са изразили Гроздан Илиев, Таня Райковска и Георги Ангелов:
1. Oбявeнитe зa пpoтивoĸoнcтитyциoнни нeнopмaтивни aĸтoвe – зaĸoни във фopмaлeн cмиcъл, peшeния нa Hapoднoтo cъбpaниe и yĸaзи нa пpeзидeнтa – ca нeвaлидни oт мoмeнтa нa пpиeмaнeтo или издaвaнeтo им.
2. Πo oтнoшeниe нa зaвapeнитe oт peшeниeтo нa Koнcтитyциoнния cъд нeпpиĸлючeни пpaвooтнoшeния и пpaвooтнoшeниятa, пpeдмeт нa виcящи cъдeбни пpoизвoдcтвa, пpoтивoĸoнcтитyциoнният зaĸoн нe ce пpилaгa. Hapoднoтo cъбpaниe ypeждa пpaвнитe пocлeдици oт пpилaгaнeтo нa oбявeния зa пpoтивoĸoнcтитyциoнeн зaĸoн.
3. Peшeниeтo нa Koнcтитyциoнния cъд, c ĸoeтo зaĸoн, измeнящ или oтмeнящ дeйcтвaщ зaĸoн, ce oбявявa зa пpoтивoĸoнcтитyциoнeн, нямa възcтaнoвитeлнo дeйcтвиe.”
