Държавата ще спасява пясъчните дюни

гр. Несебърдюни

Специализираните карти на морските плажове, пясъчните дюни,  брегоукрепителните и брегозащитните системи и съоръжения, както и прилежащите на морето крайбрежни езера, лагуни, лимани и влажни зони ще се обновяват на 10 години. Това предвижда проект на Наредба за изменение и допълнение на наредба за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите.

Предвижда се границите на дюните да се определят от ботаник фитоценолог, определен от екоминистерството. Експертът ще посочва на място границите на пясъчните дюни и определя вида им, а правоспособно лице по кадастър извършва геодезически измервания.

В текста, публикуван за обществено обсъждане, за първи път се създава ред за промяна на специализираните карти на тези обекти, тъй като досега съществуващият регламент уреждаше само изработването им. Предвижа се към територията на морските плажове да се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. В наредбата е записано още, че пясъчният плаж, каменистият плаж и пясъчната дюна са подобекти на морския плаж, когато повече от един от тях се намира в границите на морския плаж.

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България", предупреди през 2019 г., че разораването и унищожаването на дюните в природната забележителност край къмпинг "Смокиня"  е сериозно нарушение на законодателството и показва безсилието на държавата да опазва природата. Природозащитниците настояват държавата да изпълни задължението по Закона за устройство на черноморското крайбрежие и да одържави всички приватизирани или реституирани дюни, повечето от които се водят земеделска земя. Екозащитниците твърдят, че средства за това има в Оперативна програма „Околна среда 2014-2020". Те искат още държавата да си върне всички незаконно заменени земеделски земи (какъвто е най-вероятно случаят с дюните на „Смокиня") и гори, и за които има окончателно решение на ниво Европейски съюз.

От организацията "За да остане природа в България" смятат, че всички дюни трябва да се включат в зона А по Закона за устройство на черноморското крайбрежие и по кадастрална карта да бъдат отразени с такъв начин на трайно ползване, а не като лозя, обработваеми земи или пасища, както е в момента.

Проблемът е, че 70% от дюните са в частни имоти. Разораната дюна се води "орна земя" от 2000-та година, когато е била реституирана. Не е ясно колко още дюни се водят земеделска земя, но е известно, че  днес 3881 декара или 70% от тях са частни. Държавата може да си ги върне като ги отчужди. Разбира се, срещу обезщетение за собствениците. 

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст