На 5 май през 1876 г. е издаден първият брой на вестник "Нова България – вестник политически и книжевни". Той излиза в Букурещ в периода май 1876 – април 1877 година. Това е последното периодично издание, замислено и издавано от Христо Ботев. Под редакцията на Ботев е публикуван брой № 1 (от 5 май 1876 година.
Плановете на Гюргевския комитет за въстание предвиждат активна работа във вътрешността на България, която е разделена на четири революционни окръга, и организирането в Румъния на няколко чети, които да преминат границата и да подпомогнат въстаниците. От началото на 1876 година дейци на комитета активно подготвят тези чети, набирайки хора, пари и оръжие. През април става ясно, че Панайот Хитов няма да оглави четата, предвидена за Врачанския окръг. Апостолите там Никола Обретенов и Георги Апостолов се срещат с Ботев и той им предлага сам да оглави четата. Тази среща става ден, след като на 13 април се ражда дъщерята на Христо Ботев и Венета – Иванка.
Междувременно Ботев пътува, за да търси доброволци за четата, като успява да получи и известни парични дарения. Той се връща в Букурещ на 1 май – въстанието в Копривщица е започнало и апостолите във Врачанско искат четата да замине по-рано от планираната дата 11 май. Взето е решение това да стане на 5 май. В оставащите до заминаването дни Ботев издава и единствения брой на своя последен вестник "Нова България".
Решението за преминаване на четата в България на 5 май не се осъществява поради различни логистични затруднения, най-вече в снабдяването с оръжие. Планът за самото преминаване предвижда отвличането на параход, което да предизвика значителен международен отзвук. Участниците в четата са разпръснати в различни дунавски градове, за да не привличат внимание. Въпреки това действията им са известни както на османските, така и на румънските власти, които обаче не се намесват. Самият Ботев пристига от Букурещ в Гюргево на 13 май, а на 16 май се качва заедно с част от четата на австро-унгарския кораб "Радецки" и потегля към безсмъртието.
След Ботев негов редактор на в. "Нова България" става Рашко Блъсков с псевдоним Р. И. Белобрадов до брой № 52. От брой № 53 до последния – № 75, "Нова България" е редактиран от Стефан Стамболов.
Вестникът си поставя за цел да отразява основните тенденции в емигрантските политически среди, като оказва осезаема поддръжка на революционерите-демократи. Още в първия брой вестникът се афишира като "политически и книжевни". Това определя и неговата тематична насоченост. Информацията във вестника е с широк обхват на вече посочената проблематика. Преобладаващата част от основните статии във всички броеве е с информативна, анализаторска по своята същност насоченост. Те засягат предимно проблеми с национално значение, като се имат предвид изключително политиката на Великите сили спрямо Османската империя в контекста на Източния въпрос, а също така и неврологичните точки на Балканите, където се очаква ескалация на националните съпротивителни сили срещу империята. В броевете намират място и съобщения за благотворителната и духовно-културната дейност на някои среди от българската емигрантска интелигенция в Румъния. Вестникът е предназначен за широки кръгове читатели от България и Румъния.
Източният въпрос е условен термин, използван в науката, публицистиката и летаратурата, с който се обозначават противоречията между европейските Велики сили от края на XVIII век до Първата световна война, които са свързани с разпадането на Османската империя и съперничеството на европейските държави за подялбата на нейните територии и контрол на Балканите, в Мала Азия и Близкия изток.
Последната фаза от развитието на Източния въпрос започнала с анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и обявяването на независимостта на България през 1908 година. Действията на Австро-Унгария изострили до крайност отношенията ѝ с Русия и се превърнали в допълнителна причина за присъединяването на Русия към Антантата през Първата световна война. В крайна сметка Източният въпрос не бил разрешен в полза на Русия поради резултатите от Първата световна война, които коренно променили международната обстановка и го премахнали от дневния ред на европейската дипломация.
