Планът за инвестиции за устойчива Европа трябва да генерира инвестиции в размер на най-малко 1 трилион евро. Този план за инвестиции на Европейския зелен пакт бе представен от Еврокомисията през януари. Планът е да се мобилизират публични инвестиции и да спомогне за набавянето на частни средства чрез финансовите инструменти на ЕС, по-специално InvestEU. ЕС пое ангажимент до 2050 г. да стане първият неутрален по отношение на климата блок в света. Избухването на епидемията от коронавирус със сигурност обаче ще забави процеса по финансирането на европейската зелена политика. Институциите вече обявиха, че приоритет е опазването на здравето на хората, а след това спасяването на икономиките. А тази грижа ще погълне милиарди. В същото време същите институции не се отказват от зелената перспектива. Въпросът е ще е успеят ли Еврокомисията, Европарламентът и Европейският съвет да се договорят за такъв дългосрочен бюджет – 20121-2027, така че общността да си позволи реализацията на този амбициозен план.
Въпреки че кризата с коронавируса остава в центъра на вниманието, Европейският парламент вече разисква как тя епидемията ще промени Европа и общите политики в средносрочен план. Намаляването на емисиите и изграждането на по-чиста икономика трябва да бъде важна част от възстановяването в близките месеци, смятат депутатите.. В резолюция на 17 април те подчертаха нуждата от мащабен план за възстановяване, в който основно място ще имат Пактът за климата и борбата срещу климатичните изменения. Ограничителните мерки заради коронавируса намалиха трафика по пътищата и промишленото производство, което доведе до по-чист въздух. В много европейски градове бяха регистрирани значителни спадове на концентрацията на азотни оксиди, на въглероден диоксид и други парникови газове.
Затварянето на фабрики и офис сгради също така намалява нуждите от електричество. Между средата на февруари и средата на март цената на разрешителните в схемата за търговия с емисии на ЕС спадна с 40% в резултат на по-ниската икономическа активност.
Временното намаляване на емисиите не означава, че проблемите с климата са решени. Извънредната ситуация, която Европейският парламент провъзгласи през ноември 2019 г., изисква приемането на редица мерки в близките месеци за засилване на ангажимента на ЕС към климатична неутралност.
През декември Комисията очерта рамка за Зелен пакт за климата в Европа, а през март предложи законодателство за постигането на нулеви нетни емисии в ЕС до 2050 г. В отговор депутатите призоваха през януари за по-голямо намаляване на емисиите, за да може ЕС да постигне набелязаната цел. На заседание на парламентарната комисия по околна среда на 21 април заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс посочи, че не може да има отлагане на мерките за климата и обеща ново предложение от Комисията през септември за намаляване на емисиите до 2030 г.
Законодателният акт за климата трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и от Съвета на ЕС, за да може да влезе в сила. Парламентът иска целите за намаляване на емисиите да бъдат приети преди провеждането на следващата глобална конференция за климата, която бе отложена за 2021 г. поради пандемията.
