ЛиЛана – сбъднатият блян на прокурора наш насъщний…

Лилана-Радев

Ден преди Гергьовден, Апелативният специализиран наказателен съд демонстрира нагледно – уж в условията на състезателен процес, независимост на магистратите и вземане на решения въз основа на дълбоко вътрешно убеждение – как „едни“ слуги на Темида могат да станат за кашмер.

На 25 април 2020 г., при специализирана операция на СДВР и ДАНС, проведена под ръководството и надзора на Специализираната прокуратура, са арестувани Мартин Д. Димитров, Лиляна Хр. Деянова (с артистичния псевдоним ЛиЛана), Ася Евг. Йочева (дуетната половинка на ЛиЛана), Александър Ст. Ангелов и Александър Хр. Деянов (брат на ЛиЛана и един от най-добрите бийтбоксъри в Европа).

На 26 април срещу тях са повдигнати…

най-различни обвинения, три от които „общовалидни“

по чл. 321 от НК (организирана престъпна дейност); по чл. 248а, ал. 5 във връзка с ал. 3 и ал. 2 от НК – за източване на еврофондове чрез неверни сведения за фирмите, които управляват и представляват; по чл.255, ал.1, т.2 от НК – за укриване на доходи в големи размери чрез „потвърждаване на неистина или затаяване на истина в подадена декларация“.

Освен като създател и ръководител на ОПГ-то, Мартин Д. Димитров е обвинен по още един текст от НК – чл. 269, ал. 1 – „Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до шест години“. Основанието –

бил заплашвал трима началници в АПИ, че ще останат  без работа,

ако не сключат договор с фирмата му „Телетол“ АД. Тези простъпки на Димитров са общо четири, защото се е заканвал на единия от АПИ шефовете два пъти.

Със същото обвинение е и ЛиЛана, която – според спецпрокурора по делото Данаил Шостак – е участвала в „натискането“ само на един от ръководителите на АПИ.

Любопитното в случая е, че в постановленията за привличане на обвиняем, писани от спецпрокурора Шостак и „предназначени“ за Мартин Димитров, Лиляна Христова и Александър Деянов (с които „БАНКЕРЪ разполага), изрично е указано, че Димитров и ЛиЛана са привлечени като обвиняеми за престъпления по чл. 321 и чл. 269 от НК, а Александър – само за участие в ОПГ (чл. 321 от НК).

И ни дума, ни вопъл, ни стон

по въпроса за същинските престъпления,

заради които петимата бяха арестувани и с които прокуратурата обясни арестите пред медиите и широката общественост – източване на пари по Оперативна програма “ програма „Иновации и конкурентноспособност“ „.

Вярно, според чл. 219, ал. 3 , т. 4 от НПК, ако с това ще затрудни по-нататъшното разследване, в постановлението прокурорът може и да не посочи доказателствата, на които се основава привличането. Също така обаче са верни още поне пет неща:

Първо – постановлението за привличане на обвиняем се издава

само и единствено, когато са събрани достатъчно доказателства

за виновността на заподозряното лице. Тоест – когато работата е свършена и „споделянето“ на тези доказателства не би попречило на никого за нищо (чл. 219, ал. 1 от НПК).

Второ – в постановлението за привличане на обвиняем задължително трябва да бъде вписана и мярката за неотклонение на „пациента“, ако такава се взема (чл. 219, ал. 3, т. 5 от НПК).

Трето – според все същия чл. 219 от НПК, постановленията за привличане на обвиняем се пишат от разследващия орган. В нашия случай обаче тези актове са писани и подписани от прокурор Шостак, а са връчени на обвиняемите от Тихомир Николов – следовател от Следствения отдел на Специализираната прокуратура (явно в качеството му на разследващ орган).

Четвърто – и трите постановления за привличане на обвиняем, с които разполагаме – на Мартин Димитров, ЛиЛана и брат й – започват с едно и също изречение: „Подписаният Данаил Шостак – прокурор в Специализирана прокуратура, по досъдебно производство №26/2020 г. по описа на CO – СП, пр. пр. № 849/2020 г. по описа на Специализирана прокуратура, установих, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето…“

Получерният шрифт и подчертаването на прокурорската преписка № 849/2020 г. е съвсем умишлено, защото

в горния ляв ъгъл и на трите постановления

е ударен „фирмен“ мокър печат, доказващ че „бумагите“ са надлежно заведени от деловодството в т. нар. тефтери „Изходяща поща“.

Та и в трите мокри печата, „нашата“ прокурорска преписка пак е заведена под № 849, но… от 2019 година. Което означава само едно: че авторът – прокурор Шостак и деловодството на Специализираната прокуратурата са на съвършено различни мнения по въпроса кога точно е стартирало разследването на ОПГ-то. Другият вариант е

той да е подписал трите постановления без изобщо да ги чете…

И пето – според официалната информация, разпространена от държавното обвинение, и според актовете на прокурор Шостаков, организираната престъпна група е създадена, за да източва пари от еврофондовете. И, след като членовете й са арестувани, значи източването е факт.

Кой знае защо обаче всички дружно мълчат по въпроса „Колко пари са източени, чрез какви проекти и къде е отишло откраднатото?“

Е, направихме си труда и установихме… горе-долу нищо и половина от наказателна гледна точка. Тъй нареченото престъпно сдружение е спечелило общо пет проекта:

– Внедряване на интелигентно софтуерно решение за автоматично идентифициране на проблеми по пътната мрежа Maplab Road Spectrum (BG16RFOP002-1.001-0454-C012951 160.00);

– Подобряване на управленския капацитет и отговорността към околната среда (ООДBG16RFOP002-2.002-0398-C011387 800.00);

– Разработване на иновационна система – SOSA (SOS Ambulance) за навигиране, уведомяване и контролиране на екипите на спешна помощ (BG16RFOP002-1.002-0341-C011337 050.00)

– Разработване на иновативна “Платформа за бийтбокс обучение и музикална бийтбокс транскрипция – BTL (BG16RFOP002-1.002-0364-C031339 300.00)

– Разработване на интелигентна информационна система за ранно оповестяване на земетресения – „AlarmQuake” (BG16RFOP002-1.002-0225-C011388 800.00).

Според Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020, общата обявена стойност на петте проекта е 3.234 млн. лв., получената безвъзмездна финансова помощ е 2.404 млн. лв., а самоучастието на „съзаклятниците“ – 708 000 лева.

С други думи – де е Киро на кирия? И

кой е този луд, който ще извади почти един милион,

за да открадне – евентуално – още толкова? Защото, нали се сещаме, че няма как да бъде чопната абсолютно цялата безвъзмездна помощ?

За всичко това обаче се мълчи!

С такова усърдие, с каквото се мълчи и по още два въпроса: „Защо в акция на спецпрокуратурата, призвана да обезвреди организирана престъпна група, участват редови ченгета от СДВР и агенти на ДАНС, а не хора от ресорната Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП)?“ и „По силата на каква логика, Мартин Димитров и Лиляна Деянова са въдворени в килиите на ул. „Майор Векилски“ № 2, т.е. в Софийския централен затвор, а не в „традиционния“ следствен арест на бул. „Г. М. Димитров“ № 42, където – половината от етажите на т. нар. Национална следствена служба доброволно са преотстъпени на Специализираната прокуратура?“

Всъщност, след като доказателствата на обвинението са железни, защо съдия Даниела Росенова от Апелативния наказателен съд e гласувала на 5 май против налагането на постоянни мерки за неотклонение „Задържане под стража“ за Мартин Димитров и Лиляна Деянова?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че отхвърленото от КС искане за провеждане на референдум за еврото ще намали доверието в българските институции?

Подкаст