Докато броят на заразените с COVID-19 уж се повишава, Националният оперативен щаб, побутван от правителството, рязко смени тактиката: край на ежедневните брифинги с мрачни статистики. Защо ли? Или става въпрос за закъсняла кризисна комуникация, или до оперативния щаб достигна гневът народен, или пък вече е не дотам нужен.
Е, в крайна сметка НОЩ не е лишен съвсем от удоволствието да дава пресконференции, но засега ще се възползваме от лукса да гледаме членовете на щаба само в четвъртък сутрин. Ще броим с нетърпение дните от единия четвъртък до другия, за да зърнем лицата на тези, с които свикнахме да се будим всяка сутрин последните два месеца.
Явно логиката е, слънцето помага да се трепе вируса
Когато беше студено, но заразените бяха по-малко, мерките бяха строги. Слънцето пекна, температурите се повишиха и на хората взе все по-малко да им пука за мерките. А правителството, през щаба, през здравния министър и през последният да затвори врата реши, че толкова много мерки не са на хубаво и си може и без тях.
Премиерът Бойко Борисов обича да се хвали, че все в нещо сме първенци. През март се хвалеше, че нашите мерки са най-навременни. Сега, след като премахнаха и КПП-тата, се хвали, че мерките ни пък са най-леките. Е, от утре като нищо можем да се заудряме в гърдите, че сме сред най-непоследователните и най-нелогичните не само сред държавите членки на ЕС.
Вярно е, новият вирус е непредвидим дори за най-тесните специалисти. Вярно обаче е и другото – ограниченията и препоръките за борба с епидемията у нас често си противоречат.
Парковете бяха затворени, когато заразените бяха по-малко. Не можеше да се ходи там нито с куче, нито с дете, нито с внуче. И дума не даваха да се издума за разходки на зелено. Дори военният министър Красимир Каракачанов отнесе глоба за седене на пейка в градинката пред Народния театър.
Постепенно обаче, без никакви видими и статистически причини, защото заразените ставаха все повече, ходенето из парковете и спортуването на открито изведнъж бяха признати за полезни, даже – препоръчителни.
Два пъти маските на открито ставаха задължителни, два пъти тази мярка отпадна. Може би заради увеличаващият се брой на тулупите, които до обед спят като пияни казаци, а следобед буйстват из социалните мрежи, че ни правят на маймуни?
Страхът, облечен в униформа
Униформата на НОЩ шефът – ген. Венцислав Мутафчийски, и всекидневните брифинги (в началото дори по два, че и три пъти на ден) всяваха страх сред населението. Нищо, че заразените бяха малко. Такава беше тактиката на властта, може би донякъде правилно. "Страх лозе пази", е казал народът.
Сега броят на заразените се увеличи, но властта смени тона. Омекоти и жестомимичните послания. Глаголната и статистическа температура на брифингите също спадна. За да не се плашели хората… Значи ли това, че лозето ни вече е опазено? Или пък, че оттук нататък не ще вече мотика, а само молитва?
Ще отворят и терасите външните градини на заведенията. Разстоянието между масите ще е метър и половина, а не два и половина – каквато беше първоначалната заповед на здравното министерство. И като как така "откритото" пиене на бира изведнъж стана безопасно? След като до преди седмица и половина-две беше сред десетте смъртни гряха по време на пандемия?
Ами пейките по парковете и градинките? Ползването им е забранено, защото сядайки и ставайки, хората се подпирали на ръце и по този начин следващите "ползватели" можело да се заразят. Хубаво, защо тогава същото правило не е приложено и за градския транспорт? След като принципите за употреба са същите, но за ужас на чистофайниците – вирусоносителите имат на разположение и няколко вида дръжки? За всички седенето на пейка в парка и возенето седнал в метро е едно и също. За властта обаче не е. Най-вероятно защото пейките са безплатни…
Ясно е, че икономиката се задъхва. Ограниченията водят след себе си много вреди за бизнеса и нормалното функциониране на държавата. Къде обаче е логиката мерките да са строги – когато болните са малко, и да се отхлабват – когато заразените стават все повече и повече? Това криволичене изглежда по-опасно от всичко останало. Не за друго, а защото полюсите на настроението се обръщат: адептите на доц. Мангъров ръкопляскат, а последователите на ген. Мутафчийски – ругаят. Едно единствено нещо обаче остава непоклатимо като Паметника на Съветската армия – както и да го боядиса човек – недоверието в държавата като институция.
Притеснително е и това, че доскоро щабът, ръководен от професор по медицина и началник на болница определяше какви заповеди да издава министърът на здравеопазването, който по образование е финансист. След това се оказа наложително един от членовете на щаба – професор Тодор Кантарджиев, да обяснява поотделно кой от НОЩ какви титли има и каква специалност е завършил. Накрая… т. нар. Медицински съвет беше разпуснат, защото бил си написал алгоритъма. И никой зъб не обели, че поне от 10 години към Министерския съвет си има постоянно действащ Медицински съвет, ръководен от заместник-министър на здравеопазването! Членовете му също ги достраша да заявят правомощията си, възложени им по закон…
Всичко може да се окаже… доста прецизно обмислено.
Поне от политическа гледна точка. За медицинска не е сигурно.
Отговорността на щаба вече изглежда по-малка и премиерът Борисов отново взе нещата в свои ръце. Той често се е хвалил и с това, че обича сам да върши работата. Премиерът опипа почвата, стоейки първоначално настрана. А експертните медицински лица щяха да операт пешкира, ако стане гаф.
Министър-председателят обяви, че алтернативен закон ще замени Закона за извънредното положение, а повечето от мерките, в това число и социалните и икономическите, ще останат. Така хем ще изглежда, че има някакъв контрол върху борбата с вируса, хем и хората ще имат свобода.
Ген. Мутафчийски вече преотстъпи ролята на супергероя в държавата на премиера и той отново стана първа и последна инстанция. Евентуалната тежест на народния гняв обаче вече си има нов гръб за стоварване – на здравния министър Кирил Ананиев, който еднолично ще отговаря за строгостта на мерките.
Козовете са в ръцете на правителството. И както изглежда, то добре си е опекло нещата. Това обаче не променя факта, че броят на заразените в България не намалява. А борят на заболелите медицински лица се увеличава. И никак не е сигурно, че не сме в подножието на нов корона пик. А изкачим ли го, дори масовите ритуални самоубийства (или среднощните екзекуции) няма да спрат заразата.
Засега обаче на хората не им пука. Всенародното веселие е на една ръка разстояние – по кръчми и кафенета, по паркове и градинки, по полета и балкани – където както падне. Дните става все по-дълги, а Вечерницата грее все по-малко. НОЩ също няма да ни плаши от изгрев до залез и от здрач до зори! Спете спокойно, деца, та премиерът да си отдъхне, а щабът… да му мисли! Здравният министър също!
