Всички 23 икономики от Източна Европа ще преживеят дълбока рецесия през настоящата година, изтривайки поне две години растеж на БВП. Икономическият спад в региона, причинен от коронавируса, ще бъде по-лош от кризата през 2009 г. Това сочи последната прогноза на Виенския институт за международни икономически изследвания (ВИМИИ).
Експертите очакват среднопретегленият реален БВП в региона да се свие с 6,1% през 2020 г. в сравнение с 5,6% през 2009 г., което прави тази най-лошата година за Източна Европа от началото на 90-те години. Прогнозата на института не се различава значително от други, но разликата тук е, че в това проучване икономистите залагат на по-бавно възстановяване.
Според доклада първоначалното възстановяване на региона ще бъде "много по-слабо": 2,8% през 2021 г. в сравнение с 4,4% през 2010 г.
През 2020-а се очаква свиването на БВП да варира значително в отделните страни от региона. Очаква се най-голямото да бъде в Хърватия (-11%), Словения (-9.5%), Словакия (-9%) и Черна гора (-8%), което отразява особено силната зависимост на тези страни от външната търговия или туризма.
Двете най-големи икономики в региона също са изправени пред значителни рецесии през тази година. ВИМИИ прогнозира, че реалният БВП ще спадне с 6% в Турция и 7% в Русия.
Най-малки спадове през 2020 г. ще регистрират икономиките, които са по-малко зависими от външната търговия и туризма, като Косово (-4.4%) или Молдова (-3%) и вероятно ще използват значителни фискални ресурси, за да противодействат на спада – като Полша (-4%), Казахстан (-3%) и Сърбия (-4%).
Държавите, които са успели да премахнат блокирането по-бързо, като Чешката република (-4,8%), също ще се представят по-добре, отколкото можеше да се очаква в противен случай.
Според ВИМИИ рисковете в някои страни са доста значителни. По-конкретно, възстановяването на Украйна, Молдова и много страни от Западните Балкани. "Очакваме паричните преводи, преките чуждестранни инвестиции и портфейлните потоци да се свият рязко тази година. Ролята на международни институции като МВФ и ЕБВР ще бъде от решаващо значение за подпомагането им за справяне с кризата", се казва в доклада.
Някои страни ще могат да разхлабят фискалната политика значително, за да смекчат спада, но повечето източноевропейски икономики имат доста ограничени възможности за външно финансиране и затова ще бъдат принудени да разчитат на по-ограничени вътрешни ресурси.
С увеличаването на фискалния дефицит и номиналния растеж съотношенията на публичен дълг/ БВП рязко ще нараснат.
Това е криза без прецедент в периода след прехода и прогнозите на института са обект на необичайно висока степен на несигурност. Много по-негативен сценарий от прогнозирания в момента е напълно възможен. Това ще включва допълнителни вълни на вируса, по-дълго от очакваното чакане на ваксината и погрешни стъпки на политиката в големите три стълба на глобалната икономика – САЩ, Китай и ЕС. От друга страна, шансовете за по-благоприятен резултат са доста малки, но не могат да бъдат изключени напълно, казват още от Виенския институт.
