Още два столични парка отварят врати за посещения – паркът-музей "Врана" и паркът на Военната академия.
Паркът-музей "Врана" ще работи в събота и неделя от 10 до 16 часа. И на двете места не се допускат домашни любимци и колоездене. Носенето на предпазни средства при необходимост от контакт с други лица е задължително. Спазвайте и дистанция от 2.5 м от други семейства.
Паркът "Врана" е бил предназначен за царското семейство като извънградска лятна резиденция. Това обстоятелство е предопределило в известна степен неговия интимно-пейзажен характер: в него на дървесните масиви и дървесните групи, цветните поляни, алпинеуми, езера, алеи и пътеки се придават форми близки до природните, което е било свойствено на по-голямата част от европейските пеизажни паркове в миналото.
Преди Освобождението на мястото на днешния дворец "Врана" се намирал чифликът на турския управител на София – Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров – съратник на Васил Левски, първоначално го наема от наследниците на пашата, а впоследствие и откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг. На търга се явяват двамата най-богати софийски банкери Ешкенази и Леви, както и д-р Никола Странски, придворен аптекар на княз Фердинанд I. Той плаща за имота 56 000 златни лева. Само седмица по-късно Князът го откупува от него. Фердинанд I е известен със страстта си към орнитологията и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от цяло ято врани, типични за Софийското поле тогава, така дворецът и паркът получават името "Врана".
Изграждането на парка "Врана" започва през 1900 г, – двадесет и две години след освобождението на България от турско иго.
По своите художествени качества паркът "Врана" не отстъпва на известните пейзажни паркове, създадени в Европа през XIX век. Впечатляващо е голямото разнообразие от 821 дървесни, храстови и тревисти вида от 118 семейства и 435 рода на територия по-малка от 100 хектара. В процеса на изграждането на парка и през годините тук са донесени растителни и животински видове от целия свят. Паркът е обявен за национален паметник на културата.
В парка има две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс. Първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда – новия дворец, е построена през 1906 г. по проект на арх. Фингов и представлява блестящо съчетание от изтънчен сецесионов прочит на богатата пловдивска барокова къща от XIX в. с модерната виенска декоративна система.
Строителството на двореца дава нов тласък при изграждането на парка. Проектът на двореца и контрола по неговото изграждане са дело на арх. Никола Лазаров, избран лично от Фердинанд. От архивните документи се вижда, че сградата е завършена в периода 1909-1912 г. и е свързана с топла връзка с вилата на Фердинанд. В архитектурата на сградата може да се открие сложна историческа интерпретация на византийската, обогатена със силното влияние на възрожденската манастирска архитектура.
Дворецът Врана е вторият реституиран царски имот, който е отворен за посетители, след двореца Царска Бистрица.
