Г-н Бабикян, наскоро австрийски политик заяви в националния си парламент във връзка с истерията около коронавируса, че невежеството е новата реалност. Това ми напомня постулатите на Оруел от „1984“: „Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“. Преувеличено ли ще бъде, ако ги съотнесем към днешната действителност в България?
– Никак няма да бъде преувеличено. Очевидно невежеството е сила, иначе нямаше това да са силните на деня.
То не е отсега.
– Разбира се, но в миналото българските общества винаги са намирали сили в себе си да изтикат нагоре по-просветените. Ако се върнем на онези години, когато Народното събрание се е състояло на една поляна – дори тогава са намирали начин там да пратят по-прочелите, по-изучените, за да бъдат главата на обществото. Сякаш се е изгубила тази способност на обществото.
Страхът ли е днешният фактор, който подпомага настаняването на невежеството и дава политически резултати?
– Страхът е единият от факторите. Но аз не съм убеден, че той ще доведе до големи политически промени. Наслушах се през последните 40-50 дни, че светът вече няма да е същият, че хората ще стават по-добри, по-мъдри, че повече ще оценяват истинските ценности. Не смятам, че толкова бързо се променят народопсихологии.
А ако говорим за т. нар. нов пандемичен ред, който е доста удобен за политическа употреба?
– Наистина е удобен. Въпросът е доколко обществото ще разреши той да просъществува. Проблемът е, че нашето битие беше такова и преди пандемията. Страхът за работното място, за бъдещето. Помним, че имаше райони в страната, където ако не си от ГЕРБ, не можеш да запишеш детето си в детска градина. Страхът си беше тук, сега получи формат на пандемия. Човешкото същество винаги се придвижва между страха и мечтите и търси баланса.
Възможно ли е в този случай да се образува едно добре уплашено мнозинство, което да взима политическите решения от името на цялото общество?
– Ако се случи добре възмутено мнозинство, ще бъде новина. Защото много хора пострадаха: безработицата скочи, бизнеси фалираха, видя се, че държавата е мащеха за едни и майка за други, помощите вървят първо към приближените. Нека някой ми каже, че богат футболен клуб, казино или център за градска мобилност са най-нуждаещите се. Просто е излишно да гледаме към другите държави, у нас дори заемите по 1500 лв. се получават мъчително, да не говорим за безвъзмездни държавни помощи.
За сметка на това получаваме безвъзмездни брифинги в изобилни количества. Какви са мантрите, които ситуацията произведе?
– Освен страховете и наивните самоуспокоения, които са еднакво вредни, имаме характерни за нашенския фолклор трагикомични приумици за тъмната роля на 5G, за нов световен ред, за конспиративния световен триумвират на американци, руснаци и китайци, защото ние сме пъпът на света и всеки си мечтае да ни ограби. Всичко това бе покривано с безсмислени и противоречиви заповеди. "Проба – грешка"-та е модел на управление, който се упражнява върху всички нас.
Още в началото на кризата се заговори, че най-сетне е дошло времето на експертите, които ще заменят баналното политическо присъствие в медиите. Но се оказа, че експертите също се политизираха, разединиха се и се изпокараха.
– Политизираха се и то по глупав начин. Експертите трябва да спорят помежду си, а не през медиите. Управлението на криза е тънка материя и не е необходимо лекар да оглавява кризисен щаб. Щаб се ръководи от личности, които могат да управляват хора, време и пари. Заедно с тясно професионалните експерти.
От гледна точка на PR науката и практиката, как коментирате лафовете, които карантината роди и разпространи чрез премиера: мазнинките, мисирките, пухените възглавнички, спящите до обед тулупи, които впрочем станаха „тулупи“, защото загубиха работата си. Сякаш народняшката стилистика отново възтържествува?
– Това е отдавнашен стил на Борисов. Преди беше дал квалификацията за човешкия материал, пак той смяташе депутатите за безделници. Това е ясен знак за отношение към хората и липсата на уважение към онези, които са те избрали, които ти плащат заплатата и които са ти поверили парите си за управление. Нито един европейски премиер не би си го позволил, освен ако няма намерение след пет минути да си подаде оставката. У нас обаче е норма. Която изразява презрение…
Значи ли това, че българското общество е мазохистично или причините са във вековния нагон към самооцеляване?
– Изглежда страхът е по-голям от достойнството. Има обаче и други фактори. Зад властта стои олигархията, а във властта имаме партиен съдружник – формално той не е там, но скрито си партнира с формации с противоположни възгледи. Понятията и смисълът за тях отдавна са разместени. Когато си овладял правосъдието, финансовата система, медиите – всичко това накланя везните в твоя полза. Оттам нататък ти е нужен само някой Цветанов… Дотук стигнахме. А през изминалите 30 години сме имали просвети на по-демократични и балансирани управления. Пропуснахме момента със справедливостта, трябваше да има морална присъда и за убийците в лагерите, и по темата ДС, и при изнасянето на капиталите, и в борческия период, и при фалита на банките и пирамидите, и в аферата КТБ. Хората у нас просто не вярват, че нещо може да се получи с образование, труд, упорство, талант.
В каква кондиция ще излязат политическите сили от карантината? Налага се версията, че Борисов ще спечели нови бонус точки от „здравата ръка“ по време на извънредното положение.
– Не вярвам в това. Факт е, че повечето държавни лидери печелят бонуси от управлението си по време на кризата. Но сега идва „денят след…“ – тежкият дълъг ден, който продължава много повече от 24 часа. Хора и фирми с месеци ще се опитват да се изправят. А Борисов не умее да помага в това. Когато един рейтинг е надут балонно при инцидент, после той спада бързо със същия интензитет.
Виждате ли смислена и визионерска политическа алтернатива на едни предстоящи избори?
– Поне в лицето на БСП и парламентарните сили – не! Но в обществото се зараждат процеси, които клокочат под повърхността. На терена на популизма Борисов беше „широк“ играч, но Слави Трифонов и Мая Манолова ще му отнемат от това пространство. Надявам се да се появи една центристко-дясна алтернатива, инициирана от свободни люде, които държат на гражданското си самочувствие и на достойнството си. Конфигурацията много бързо може да се промени. Да си спомним – само дни преди карантината, лекари и сестри денонощно протестираха под прозорците на Министерския съвет и на здравното министерство. А после изведнъж станаха национални герои – заради битието им на първа линия. Медиците сами знаят каква е подигравката с труда им.
Не беше ли симптоматично професор Мутафчийски да каже, че сега не е време за наука?
– И сега, и винаги е време за наука. Но колко души подкрепиха протестите на БАН? Забравихме ли „синодалните старци“ на Дянков? Това е отношението към учените в България.
Коя е думата, която ще замени „страх“ в утрешния ден?
– Две са – труд и действие!
Разговора води Емил Янев
