С пет от страните от "Голямата седморка" (Г-7), които са лицето на световната икономика, България има положително търговско салдо. Колкото и да е учудващо сме изнесли повече стоки за Великобритания, Германия, Канада, САЩ и Франция, през миналата година, отколкото те са внесли у нас.
Българска продукция за общо 17.891 млрд. лева е излязла на пазарите в тези страни. А това означава дял от 30.64% от общия експорт на България. У нас пък са били продадени стоки за 16.677 млрд. лева, което означава положително търговско салдо от 1.214 млрд. лева.
Единствено с Италия и Япония имаме отрицателно търговско салдо.
През последните години динамично се развиват отношенията между ЕС и Япония. На 17 юли 2018 бяха подписани Споразумение за свободна търговия и Споразумението за стратегическо партньорство между тях (в сила от 1 февруари 2019). Споразумението за свободна търговия предвижда елиминиране на тарифите и нетарифните прегради пред търговията и обхваща други свързани с търговията въпроси като услуги, държавни поръчки, регулаторни въпроси, конкуренция, устойчиво развитие.
Стокообменът между България и Япония
върви крайно неравномерно през годините. Едва през последните две години премина границата от 200 млн. щ.долара. През 2019-а българският износ се е увеличил и е бил за 99 млн. лева, но вносът от Япония бележи намаление – до 269 млн. лева. Това е резултатът от подписаните Споразумение за свободна търговия и Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и азиатската страна. Япония внася стоки с висока добавена стойност, което обяснява предимството й във взаимната търговия.
Водещите стоки във вноса за миналата година са били пътнически автомобили, електрически двигатели и генератори, части и принадлежности за превозните средства, жици, кабели (включително коаксиалните кабели), ензими; ензимни препарати и медицински, хирургически, зъболекарски или ветеринарни инструменти.
Износът ни е включвал интегрални схеми и електронни микрокомплекти, кожи и други части от птици, покрити с пера или пух, електрически трансформатори, медицински, хирургически, зъболекарски и ветеринарни инструменти и апарати, препарати, които се използват преди, по време или след бръснене и мекотели, дори без черупки, живи, пресни, охладени.
Поради ниската степен на самозадоволяване на Япония със селскостопанска продукция и храни съществуват възможности за увеличаване на българския износ за Япония на този вид стоки. Една подходяща пазарна ниша за българските производители са екологично чистите и здравословни продукти. Японското селско стопанство е високо технологично и механизирано, но произвежда едва 40% от нужните на страната хранителни продукти. Годни за земеделие са 49 000 км² или около 14 % от територията на страната. Аграрният сектор на Япония е субсидиран. За стратегически продукти – ориз, телешко месо, пшеница и други, държавата налага големи вносни мита.
Италия е един от водещите търговско-икономически партньори
на България. През последните пет години стокообменът между двете страни надхвърли четири милиарда евро и продължава да расте.
През миналата година българският износ за Италия е в размер на 2.19 млрд. евро, но отчита спад от 10 процента. Вносът от Ботуша за същия период е в размер на 2.50 млрд. евро и показва ръст от 3.4 процента. Стокообменът възлиза на 4.69 млрд. евро и е намалял с 3.3% спрямо 2018 г., което се случва за пръв път в последните пет години. И за първи път от девет години търговското салдо е отрицателно за нашата страна.
Групата на седемте,
съкратено Г-7 (на френски: Groupe des sept; на английски: Group of Seven) включва седемте икономически най-големи държави – Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония, които заедно формират около 65% от БВП в света. Срещите на Г-7 са между правителствените ръководители на държавите участнички, както и между министри, например, финансовите министри на държавите се срещат по четири пъти на година, и председателите на централните банки.
Всички страни от Г-7 са сред 15-те държави с най-голяма външна търговия. САЩ, Германия, Италия, Франция и Япония са сред 10-те страни с най-големи резерви на злато. Всички страни са и сред 10-те най-добре развити икономики в света. Ежегодната среща на върха на лидерите на Г-7 се провежда в средата на всяка година и продължава 3 дни. Нейната цел е да се обсъждат въпроси от световно значение. Всяка среща на върха на Г-7 е международно събитие, което е наблюдавано и обсъждано в медиите, но често обсъжданите въпроси остават неясни за широката публика. Страната-домакин отговаря за организирането на срещите и за достъпа на медиите.
Групата е критикувана и за това, че не приема нови членове, като например Китай, чиято икономика вече надминава всички, освен САЩ.
