Испанският вестник „Ел Паис” излезе с информация, че 24-ма интелектуалци са подписали манифест за една нова ера – „За културно възраждане на икономиката“. Сред имената фигурират няколко топ майстори готвачи, архитекти, носители на престижната награда „Прицкер”, икономисти – лауреати на Нобелова награда, и… Мария Габриел – българският еврокомисар, отговарящ за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.
Една от основните точки на манифеста гласи, че когато светът се променя с икономика, изпълнена с култура, тази промяна ще е изцяло с човешки облик. За целта обаче културата трябва да се възприема като цялостна екосистема, а не като нещо странично. Архитектите, например, имат намерение да създават проекти, съчетаващи екологичните критерии с тези на красотата и хармоничното съжителство; кулинарите ще творят ястия, които се приготвят по-рационално и пестят ресурси; политиците ще ориентират дигиталните технологии в посока подобрено съдържание.
Публикуваме целия манифест и имената на всички, които са го подписали.
„Настоящата криза и ограниченията, които тя налага, подчертаха важността, която всеки от нас придава на заобикалящата ни среда. Едновременно с това ясно се очертаха всички измерения на средата, в която живеем, и която се оформя от културата, природата и социалните връзки. Това съвпада с едно от наблюденията, регистрирани от международната общност в продължение на много години – и по-специално то е отчетено от ЮНЕСКО. Отнася се до констатацията, че културата има своето място в концепцията за устойчиво развитие.
Това културно измерение оформя условията ни на живот – то е неразривно свързано с икономиката и затова намира толкова силен отзвук при сегашните обстоятелства. Ръстът на добавена стойност в културния компонент вече се превръща във все по-налагаща се тенденция, която вече се отчита в публичните политики и в бизнес стратегиите. В този контекст сферите, които ще получат преимущество в конкурентната надпревара, ще са онези, които най-добре успеят не само да запазят оригиналните елементи на своята идентичност, но и да ги доразвият.
Това културно съживяване на местната среда не означава, че не се интересуваме от обществата, намиращи се на по-далечно разстояние от нас. Но нашият интерес към другите култури и необходимостта да ги опознаваме все по-добре не могат да ни спрат и да ни попречат да се разгърнем в света на утрешния ден. Всички територии, включително тези с по-малко икономически и технологични ресурси, могат да имат ценно културно послание, което си струва да се предаде на останалите. Това означава да предложим на всяка територия, на всяка общност, възможност да покаже какво я прави уникална в един свят, чието стандартизиране би било знак за обедняване и загуба на жизненост.
Въпреки нарастващото си значение културата не се възприема сериозно като екосистема, а по-скоро се разглежда като нещо странично. Градовете и селата свидетелстват за този факт. В същото време тъкмо публичните и частните пространства трябва да са функционални и в хармония с желанията на жителите. Архитектурата и дизайнът могат да допринесат за преоткриване на един нов урбанизиран свят, в който хармонично се съчетават екология, жизнена среда и красота.
Тази динамика ще насърчи непрекъснатото съпоставяне на оценки за степента на култура в съответните местообитания. Освен това ентусиазмът да постигнем изкуството на добрия живот ще продължи да ни завладява във все по-голяма степен. Това се отнася до храната, която в бъдеще бихме искали да си осигуряваме по по-естествен за природата начин, която бихме искали да е и разпределяна по-справедливо и по-внимателно. Това важи и за туризма, който трябва да поеме по-отговорна роля. Що се отнася до цифровите технологии, тяхната надеждност ще се увеличи благодарение на качеството на създаваното и разпространявано съдържание.
В този контекст икономиката в условия на извънредна и спешна ситуация предлага промяна на вижданията и възприятията, като благоприятства системния подход, при който различните дейности и културни фактори (образование, информация, комуникация и всички произведения, които въздействат на въображението и на чувствата) не се разглеждат откъснати едни от други.
С цената на тази трансформация икономиката, поела целия потенциал на културата, напълно ще изрази своя човешки характер. Тази еволюция би проправила пътя към световен просперитет, към по-голямо уважение на природната среда и към по-справедливо разпределение на благата. Това, което някога беше възможност, сега трябва да се превърне в настоящето на устойчивото развитие.”
Манифестът е подписан от:
Феран Адриа – майстор готвач; Масимилиано Алаймо – майстор готвач; Елена Арсак – майстор готвач; Рафаел Аранда – архитект (награда „Прицкер“ 2017); Шигеру Бан – архитект (награда „Прицкер“ 2014); Масимо Ботура – майстор готвач; Мария Габриел –еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж; Жером Гуаден – генерален секретар на архитектурните награди „Версай” (Prix Versailles); Анхел Гурия – генерален серетар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие; Ирис ван Херпен – моден дизайнер; Кенго Кума – архитект; Паскал Лами – председател на асоциацията на „Музикантите на „Лувър” (Les Musiciens du Louvre); Ерик Маскин – икономист, Нобелов лауреат за 2007 г.; Жан Нувел – архитект (награда „Прицкер“ 2008); Едмънд Фелпс – икономист, Нобелов лауреат за 2006 г.; Ренцо Пиано – архитект (награда „Прицкер“ 1998); Ан-Софи Пик – майстор готвач; Карме Пигем – архитектка (награда „Прицкер“ 2017); Кристофър Писаридис – икономист, Нобелов лауреат за 2010 г.; Зураб Пололикашвили – генерален секретар на Световната туристическа организация; Давид Сасоли – председател на Европейския парламент; Вера Сонгве – изпълнителен секретар на Икономическата комисия на ООН за Африка; Жан-Ноел Трон – генерален директор на Асоциацията на автори, композитори и издатели на музика (Sociedad de Autores, Compositores y Editores de Música (Sacem); Рамон Вилалта – архитект (награда „Прицкер” 2017).
