Край, това беше. Жестокостта ни се сломи окончателно. Не заради друго, а защото схемите за обладаване и контрол на фейсбук аудиторията стават все по-елементарни, по-плоски и по-кухи от интелектуална гледна точка.
Едно време, когато бушуваше Студената война, прокарването на собствена теза във вражески медии си беше цяло изкуство. Официално, на този процес му викаха пропаганда, а неофициално – оперативни разработки със специално командировани разузнавачи и постоянно платени местни агенти.
Днес нещата са елементарни, защото си имаме социални мрежи. И най-вече – фейсбук.
Мнозина си мислят, че тяхната популярност се дължи на липсата на каквато и да било партийна, правителствена или ченгесарска цензура. Не знам как е по белия свят, но тук – в милата ни татковина – нещата са по-различни: фейсбук е източник № 1 на информация, не защото е свободен, а защото е безплатен.
А свободата да дращиш из него каквото ти хрумне – на две или след пет ракии, няма нищо общо със свободата на словото и мисълта. Защото туй – второто, означава и отговорност – за всяка сричка, дума или изречение. Нещо, за което поне две трети от активните потребители нито мислят, нито искат да мислят, нито им иде на акъла да помислят.
Оттук нататък – конкретно. И отговорно, за да не ни турне някой в собствения си кюп!
Оня ден, ни в клин, ни в ръкав, журналистът и интелектуалец Васил Петев изби рибата във фейсбук профила си. С един единствен замах, пускайки снимка на Цветан Цветанов, направена на фона на стелаж с книги. И придружавайки “картинката” – естествено – с три пиперливи изречения, тип “тамагочи”. Тоест – още с постването на “композицията”, вече си получил 30-40 лайка и 50-60 сърчица и обилно количество коментари, навиращи “субекта” от картинката в най-дълбокото и най-тъмно място в човешкото тяло.
Проблемът не е във Васил Петев, защото той прекрасно знае откъде е взел снимката, защо е била публикувана точно там и с каква цел той я качва във фейсбук профила си просто така – сякаш я е намерил на улицата и страхотно се е впечатлил, че зад гърба на Цветанов се вижда стелаж с книги.
Големият проблем е в хората, които са се вързали на фейк провокацията. Две трети от тях не ги познавам, но останалите… Ужас някакъв.
Хранене, хранене и пак хранене!
Ако някой не знае, на съвременен жаргон това означава псуване, псуване и пак псуване! Или ругаене, ругаене и пак ругаене. С такава страст, сякаш всички, коментирали поста на Петев, задължително лягат и стават с книги под мишниците или в пазвите.
И понеже в журналистиката е като в секса – разказан текст не излиза, ще си кажем ,истината.
Въпросната снимка на Цветан Цветанов е направена в редакцията на в. “БАНКЕРЪ”.
Поводът е банален – интервю във връзка с бъдещите му партийно-политически намерения.
Стелажите с томовете са пет пъти по-дълги и два пъти по-високи, отколкото е “нещото” зад гърба му.
Томовете са си съвсем истински, макар и да не са книги в класическия смисъл на думата. Тъй де – кой нормален главен редактор ще държи във заседателна си зала рафтове с художествена литература?
А най-тъпото е, че “подобаващи” коментари са драснали и хора, които съвсем наскоро са се снимали на същото място, по същия повод и пред същите “корици” и “тапети”! И що ги е срам да си признаят? Или да кажат, че Цветанов може и да е най-тъпия индивидуум на планетата, но “библиофилското” кадро не е негова прищявка и няма нищо общо както с партийното му минало, така и с политическото му бъдеще?
Тъжна работа. И тъжна ще си остане, поне докато не проумеем, че и в разврата трябва да има малко морал.
