Европейската централна банка работи по схема за справяне с непогасени заеми за стотици милиарди евро, натрупани по време на пандемията от коронавируса, съобщи ексклузивно на 10 юни "Ройтерс". Това доверили на агенцията две добре запознати с казуса лица. Проектът, който се появява след мобилизираните трилиони евро в подкрепа на икономиката на еврозоната, цели да защити търговските банки от следващи "шокови" вълни на кризата, ако растящата безработица лиши длъжниците от необходимите средства да си платят заемите.
Един от запознатите с плана източници твърди, че ЕЦБ е създала специална работна група, която да проучи идеята за "лоша банка", в която да се натрупат непогасените кредити в евро и чиято работа по схемата се е ускорила през последните седмици. Засега ЕЦБ отказва коментар дали наистина обмисля подобен акт.
Количеството дълг в еврозоната, който се оценява като лош, вече е в размер на над половин трилион евро, включително по кредитни карти, заеми за коли и ипотеки, сочи официалната статистика. Тази сума ще нараства, защото разпространението на COVOD-19 "изсмуква" доходите на длъжниците, и може да достигне дори 1 трлн. евро. Идеята за лоша банка на еврозоната е била дискутирана и изоставена преди повече от две години по времето на Марио Драги – предшественикът на сегашния председател на ЕЦБ – Кристин Лагард. Един от добре информираните източници твърди, че през последните седмици госпожа Лагард се е консултирала с кредитните институции и с официални представители на общността за евентуалното й възраждане.
Ако тази информация се потвърди, проектът ще изисква благословията на Германия – най-мощното стопанство и най-едрият донор на блока. Както е известно, Берлин се противопоставя на всякакви схеми за поделена отговорност за задълженията на други държави, макар че неотдавна направи компромис и се съгласи на съвместни заеми за Фонда за възстановяване от коронавируса.
Един от вариантите в проекта е да се включи Европейския механизъм за стабилност (институцията на Европейския съюз, която може да оказва финансова подкрепа на страни или кредитори от еврозоната) като гарант на лошата банка. След като бъде учредена, тя ще емитира облигации, които търговските банки ще купуват в замяна на портфейли от лоши заеми, с което ще се неутрализира шока от вируса върху европейските кредитори. Впоследствие банките ще могат да внасят тези облигации в ЕЦБ като залог за финансиране от нея. Големите европейски търговски банкови групи ще бъдат поканени да подкрепят схемата, твърдят добре информираните лица.
Помолен за коментар, Андреа Енриа – главният надзорник на ЕЦБ, заяви, че подкрепя концепцията, но е "преждевременно" да бъде обсъждана, защото все още не е ясно колко тежко ще е въздействието на коронавируса върху икономиката на еврозоната. Енриа добави, че ЕЦБ проучва как банките ще се справят с кризата, ако тя се задълбочи. По негова информация кредиторите имат капитал от над 600 млрд. евро и той вероятно ще е достатъчен, освен ако не последва втора вълна на заразата.
Маркус Фербер – член на Европейския парламент от квотата на Германия, заяви, че Берлин е против поемането на подобни общи гаранции и че "национални лоши банки трябва да са първата стъпка".
Колегата му законодател от Италия – Марко Дзани – пък посочва, че процесът за вземане на решения в ЕС е прекалено сложен и бавен. И че, "ако се погледне към предишните кризи, европейските решения са идвали прекалено късно".
Например, банките в Италия и в Гърция все още се възстановяват от пораженията от финансовата криза, която избухна преди повече от десет години. Но за разлика от краха през 2008-а, когато проблемът с лошите заеми бе концентриран в по-бенките държави от еврозоната, широкото разпространение на COVID-19 порази тежко и Германия и нейните длъжници също могат да се сблъскат с погасителни проблеми.
Андрю Ор от счетоводната фирма "Делойт", пък посочва, че европейските кредитори вече се подготвят за нова вълна от необслужвани задължения и една европейска банка за лоши кредити може да помогне.
