Кирил Иванов
инвестиционен консултант
Позитивните нагласи на инвеститорите за "светло бъдеще" достигна нови исторически пикови нива, по-характерни за моменти на крайна еуфория, както при т.н. "дот ком бабъл" през 1999 год., отколкото за дълбока световна икономическа рецесия, в която без съмнение се намираме в момента. Годините на необезпокояван възход и безоблачен просперитет, които последваха "великата рецесия", започнала през "далечната" 2008 г., разглезиха инвеститорите до крайна степен и създадоха у тях първосигнален рефлекс, на който централните банки все повече разчитат, за да управляват настроенията на по-широки кръгове от хора..
В последните месеци се наблюдава и невиждан бум в откриването на нови "ритейл сметки" за търговия с ценни книжа, които се характеризират обичайно с особен тип "спекулативно" поведение и с ниски инвестиционни познания. Най-странното е, че подобен тип спекулативно поведение се наблюдава около дългосрочните пазарни върхове, а не при "най-голямата икономическа криза на всички времена", както много политици, експерти и анализатори определят международната ситуация в момента.
През последните седмици се наблюдава още един феномен – , а именно акции на фалирали компании, заявили желание за защита от кредиторите си, които увеличават капитализацията си многократно след "радостната новина". В България вече имахме подобен "паметен" момент във времената непосредствено преди 2008-а, когато акциите на "Химко" се разменяха нагоре-надолу при невероятна активност и динамика, дори след като всички знаеха, че дружеството е в несъстоятелност.
На този фон американският технологичен индекс NASDAQ отбеляза нов исторически рекорд, преминавайки стабилно ключовото ниво от 10 000 пункта. Въпреки крайната инвеститорска еуфория, обхванала рисковите активи, наблюдавахме стабилно поведение и при ценните метали – злато и сребро, които се смятат за алтернатива при криза. Комбинацията от тези едновременни събития ме водят до извода, че нагласите и очакванията са като цяло инфлационни и оттам заедно с нивото "се издигат всички лодки". При инфлация има, разбира се, и губещи вложения, като например разнообразни форми на договорен дълг, особено по-дългосрочните такива с фиксирана доходност.
У нас ентусиазмът отново взе превес, макар че сме далеч от предходните пикови нива. SOFIX продължи да "клони" към нивата около 465 пункта, като в редиците на "сините чипове" отново имаше разнопосочно представяне. Сред най-разпродадените топ компании през седмицата се наредиха "Доверие обединен холдинг" и "Монбат". Бившият приватизационен фонд загуби почти 9% от капитализацията си и "удари" 3,30 лв. за дял, докато производителят на стартерни батерии продължи низходящата си траектория и загуби поредни 3.5% от стойността си до 3.32 лв. за дял.
Седмицата беше доста напрегната и за акционерите в публичните банки. Без съмнение "най-интересната" позиция беше Първа инвестиционна банка (ПИБ). Инвеститорите бяха вперили поглед и "тръпнеха в очакване" на резултатите от възловата процедура за увеличение на капитала на трезора. Емисионната стойност на новите акции е два пъти над пазарната цена, което определено не е фактор, стимулиращ участието в процедурата. Въпреки очевидният ценови дисонанс, всички предложени на търг 110 млн. права на ПИБ бяха закупени на минималната възможна цена от 0.001 лв. за право. Едва ли ще е огромна изненада за някого, че българската държава е участвала в процедурата, както потвърди и икономическият ни министър Емил Караниколов, с най-вероятната цел да се премахне и последната пречка пред страната ни за участие в ERM II и евентуално влизане в последствие в еврозоната.
