Стопанството на еврозоната рискува да загуби огромна доза от стимулите, които даде на потребителите. Домакинствата са скътали милиарди евро в банковите си сметки. И макар че магазини и заведения започват да отварят отново лека полека, хората не са особено склонни на разточителни покупки заради растящата безработица и заплахата от втора вълна на заразата. Което създава сериозни предпоставки за анемично възстановяване.
Данни на Европейската централна банка и изчисления на агенция "Блумбърг" показват, че депозитите на домакинствата от четирите най-големи държави в еврозоната са скочили до над 100 млрд. евро през март и април – тройно повече отколкото е бил средния им двумесечен ръст през миналото десетилетие. А индивидуалното потребление, което пълни над 50% от БВП на общността, е ключово за блока на еврото. И е "отговорно" за около две трети от стопанския спад през първото тримесечие.
Франция, Испания и Италия, където коронавирусът отне живота на повече от 90 хил. души, регистрират най-висок годишен ръст на личните депозити. Докато в Германия, която преминава през пандемията по-успешно, не се наблюдават необичайни скокове, а по-скоро склонност към по-щедри разходи. Французите са спестили през март и април грубо 35 млрд. евро при средно 10 млрд. евро натрупани за двумесечен период през последното десетилетие; италианците са заделили над 26 млрд. евро (срещу средно 4 млрд. евро преди това), испанците – 18 млрд. евро (срещу скромните средно около 3 млрд. евро,) а германците – едва около 3 млрд. евро при доста по-солидните средно 14 млрд. евро, спестени за два месеца през последните десет години.
Британците също са вкарали рекордни суми в банковите си сметки през март и април (над 30 млрд. брит. паунда), по данни на "Бенк ъф Инглънд" и подобно на мнозинството други европейски държави не са склонни да се разделят с парите си поне докато заразата не бъде овладяна. На Острова са починали повече от 40 хил. души в резултат на разпространението на COVІD-19. Експерти на "Блумбърг" прогнозират, че спестяванията на британските домакинства ще скочат рязко през второто тримесечие.
Докато склонността към увеличение на личните депозити в кризисни времена не е необичайно (в еврозоната делът на спестяванията рязко скочи през 2009-а), този път вероятно нещата ще са по-различни. Европейската комисия предупреди, че потребителите вероятно ще продължат да заделят по-голяма от обичайната порция от доходите си за по-дълъг период. А главният икономист на Европейската централна банка Филип Лейн смята, че този предпазлив подход на домакинствата ще продължи докато не отмине свързаната с вируса несигурност. Като се има предвид, че ваксина срещу инфекцията едва ли ще има преди средата на 2021-а, индивидуалното потребление в еврозоната, дори да се оживи през второто полугодие на 2020-а, ще надхвърли пред-пандемичните равнища не по-рано от 2022-а.
Безработицата е важен фактор за бъдещите разходи на домакинствата. Въпреки че в някои държави има рекордни съкращения, спонсорираните от правителствата схеми в подкрепа на заетостта предотврати по-сериозен скок на загубилите работата си жители на еврозоната. Това може да се промени през идните месеци, особено след като мощни европейски компании като германската "Луфтханза" и френската "Рено" вече обявиха масови съкращения в отговор на свитото търсене.
Сред инициативите, на които държавите разчитат да окуражат потребителите да харчат повече, са намаленията на данъците върху продажбите, паричните помощи за домакинствата с деца и субсидиите за покупка на по-екологично чисти коли. Защото, според икономиста на инвестиционната банка "Натиксис" Дърк Шумахер, освобождаването на депозитите "ще налее допълнително гориво" след като икономическото възстановяване набере скорост.
