На официалното си съвещание на 9 и 10 юни паричните стратези на Федералния резерв решиха единодушно да запазят лихвените проценти близки до нула (в диапазона 0%-0.25% за федералните фондове) поне до края на 2022-а. Въпреки неочаквания ръст на заетостта през май, когато, според официалната статистика на американското министерство на труда са били създадени 2.5 млн. работни места – рязък обрат в сравнение с април, когато 20.5 млн. американци отпаднаха от пазара на труда. Председателят на щатската централна банка Джеръм Пауъл определи новината като "добре дошла изненада", но предупреди, че е прекалено рано да се твърди, че възстановяването ще е по-силно от очакванията. Пък и в щатското стопанство работните места засега са с почти 20 млн. по-малко отколкото през февруари, а мнението на централните банкери е, че ще са необходими години, за да се сведе безработицата (13.3% през май) до равнищата отпреди пандемичния взрив.
Федералният резерв огласи и първата си от декември 2019-а икономическа прогноза – 6.5% спад на БВП през тази година и 9.3% безработни през последното тримесечие. След този шок очакванията са за икономически растеж от 5% през 2021-а и овладяване на безработицата до 6.5 процента. Усреднената прогноза за инфлацията, измерена чрез базовия индекс на персоналните потребителски разходи, е 1% през 2020-а, 1.5% през 2021-а и 1.7% през 2022-а – под целевите 2% на централната банка.
В официално изявление паричният комитет на Федералния резерв увери, че "е готов да използва целия арсенал от инструменти, за да подкрепи щатското стопанство в тези трудни времена" и ще държи лихвените проценти близки до нула докато "не се увери, че икономиката е преодоляла последните събития". По време на последвалата пресконференция пък шефът на централната банка добави: "Не мислим за повишение на лихвените проценти. Дори не си и помисляме да мислим за увеличение на лихвите".
Федералният резерв ще продължи да купува и активи по програмата си за парично стимулиране на икономиката и да подкрепя бизнеса и местните власти с различни кредитни схеми със същите или с по-високи от досегашните темпове. Това означава минимум по 120 млрд. щ. долара на месец – ДЦК за 80 млрд. долара (приблизително по 20 млрд. долара за седмица или средно по 4 млрд. долара дневно, каквито са текущите количества) плюс агентски дълг и гарантирани с ипотеки книжа за 40 млрд. долара месечно.
Мерките на Федералния резерв, които надхвърлят значително обема и скоростта на предприетите по време на финансовата криза от 2008-а действия, допринесоха за бързото възстановяване на щатските борсови индекси. Високотехнологичният NASDAQ Composite надхвърли психологическото ниво от 10 хил. пункта на 10 юни, а годишната му доходност достигна 29.55 процента.
Джеръм Пауъл отхвърли критиките, че с щедрата си парична политика щатската централна банка качва изкуствено пазарните котировки, което може да се превърне в източник на финансови проблеми в бъдеще. Той подчерта, че пандемията от COVID-19 предизвикала финансов стрес и икономически шок и Федералният резерв трябва "да възстанови функционирането на пазарите". "Целта ни не е да постигнем определено ценово равнище на които и да било активи, а да накараме инвеститорите да оценяват риска, което би трябвало да правят пазарите", добави Пауъл.
