На днешния ден можем да си спомним за Марко Димитриев Балабанов, юрист и политик (от Консервативната партия, после от Прогресивнолибералната партия), и първият външен министър на България (през 1879 и от 1883 до 1884 г.). По-късно е бил и председател на ХІ Обикновено народно събрание през 1901 година.
Марко Балабанов е роден през 1837 г. в град Клисура, в семейство на абаджия. Първоначално учи в килийното училище в родното си село, а след това завършва, със съдействието на митрополит Константий Бурсенски, гръцкото богословско училище на остров Халки. През следващите години следва "Право" в Атина, "Медицина" в Париж, "Философия" в Хайделберг, като завършва "Право" в Париж.
От 1870 г. Балабанов работи като адвокат и журналист в Цариград, където съдейства за създаването на независимата Българска екзархия. Той е сред делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Екзархията.
През есента на 1876 г., заедно с Драган Цанков, предприемат обиколка из Европа, за да представи тежкото положение на българския народ след Априлското въстание.
По време на Временното руско управление Балабанов е вицегубернатор на Свищов и Русе (1878-1879 г.), народен представител от консервативното крило в Учредителното събрание.
Марко Балабанов е външен министър в първото правителство на България, водено от министър-председателя Тодор Бурмов. Министерството на външните работи е сред първите шест български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).
През следващите години Балабанов е дипломатически представител в Османската империя (1880-1883 г.). През 1882 година той преминава към воденото от Драган Цанков крило на Либералната паритя, обособило се през 1884 година в Прогресивнолиберална партия.
През 1883-1884 година Балабанов отново е външен министър – във втория и третия кабинет на Драган Цанков.
В следващите години Марко Балабанов преподава гръцки език и гръцка литература (1889-1898 г.) и римско, византийско и канонично право (1892-1902 г.) в новосъздаденото Висше училище, днес Софийски университет "Климент Охридски". През 1896-1897 г. е декан на Юридическия факултет на висшето училище.
От 1881 г. е дописен, а от 1884 г. вече и редовен член-кореспондент на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).
През 1902-1903 г. Балабанов е дипломатически представител в Румъния, а през 1905 г. – в Гърция.
Марко Балабанов е прадядо на писателя Георги Данаилов.
Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 г. в София, според Данаил Кръпчев "в немотия".
