Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата ще започне да действа от догодина. Предвижда се тя да е различна за всеки бранш и да се договаря по професии. Тогава ще отпадне и определянето от държавата на минималните нива на осигуряване за браншовете. Така ще отпадне сегашният модел, при който правителството определя минималната работна заплата и осигурителните прагове административно.
"Минималната заплата ще продължи да съществува, просто няма да бъде единна за всички сектори, така ще можем да махнем минималните осигурителни прагове", обясни социалният министър Деница Сачева.
Бизнесът и синдикатите трябва да проведат разговори за първоначалното им определяне. В последствие идеята е различните минимални работни заплати да се увеличават по швейцарското правило, което включва инфлацията и нарастването на средните доходи.
За самоосигуряващите се, тютюнопроизводителите и земеделските производители, за които праговете и сега са по-ниски, се предвижда до няколко години да се изравнят с минималната заплата, след което и при тях да заработи швейцарското правило.
Същият подход ще се прилага и за максималния осигурителен доход, но от 2022 година.
Постигнат е и друг компромис – първите три дни болничен ще продължат да са за сметка на работодателите. За сметка на това не е прието предложението на синдикатите да се връща част от подоходния данък на най-бедните семейства в края на годината.
Всички тези и редица други промени са заложени в т.нар. "историческото споразумение", което бе подписано в сряда (17 юни) от бизнеса, правителството и синдикатите.
Тристранният меморандум съдържа пет раздела, свързани с бизнес среда и икономика, енергетика, социална защита, зелената сделка, демография, образование, трудова миграция. Заложените цели са производителност на труда, компенсация за социална защита и разходи за социална защита, които да са в размер на 20% от БВП.
Прави впечатление, че в енергийния сектор е постигнато споразумение за развитието на централите от Маришкия басейн, тъй като "функционирането му е важно не само за енергийната, а и за националната ни сигурност", което противоречи на "зелените планове" на Европейския съюз. Дори се предвижда Европейската комисия да насочи сериозен финансов ресурс към страните членки с оглед изпълнението на т.нар. зелена сделка.
"Зелената сделка дава възможност за постигане на икономически растеж, като се предвижда доста сериозен финансов ресурс от страна на ЕК за държавите членки. Затова България мобилизира усилията, за да може страната ни да се възползва максимално от европейската солидарност. Но България трябва да се съобрази с националните си особености, като на първо място ще отстоява своята енергийна сигурност. Да, ние приветстваме дългосрочната цел на Комисията по отношение на нулеви емисии до 2050 г. Но такъв един преход трябва да се извърши плавно, трябва да бъде справедлив, и по никакъв начин да не поставя под риск националната сигурност на страната", каза енергийният министър Теменужка Петкова.
В сектор "Енергетика" е заложена също пълна либерализация на пазара на електрическа енергия – първо на едро, после на дребно. Срокът за това е между 3-5 години.
Пробив е и въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие.
