Културният сектор, който в условията на коронавирус е изправен пред много неизвестни за бъдещото си съществуване, направо изпадна в черна депресия след новината за 42-та млн. лева, които е трябвало, но няма да постъпят в Националния фонд "Култура" по Закона за хазарта от 2014 година.
Сметките са направени от изпълнителния директор на Националния фонд „Култура” Борислав Геронтиев, който е начело на фонда от 2011 година. Той повече от шест години чака в него да постъпят 10% от държавна такса за хазарта или минимум 7 млн. лева годишно. В един момент Геронтиев започва да пише писма до Министерството на финансите, на които оттам отговарят ала „Запорожци пишат писмо на турския султан” – сякаш надсмивайки се колко наивни са културните дейци, че очакват милиони от хазарта. Наивни, колкото е бил и Мехмед IV, първи писал на запорожките казаци, заповядвайки им да се предадат и да не го безпокоят с нападенията си.
Епистоларната одисея на Геронтиев започва под давлението на тогавашния му началник, министъра на културата Вежди Рашидов. Както е известно, преди да оглави министерството, Рашидов е един от тримата депутати, внесли текста с мярката с отчисленията преди второ четене на промените в Закона за хазарта. Но тъй като тази промяна не била обсъдена с Министерството на финансите, лелеяните милиони така и не попадат във фонда.
Въпреки това мнозина представители на културния сектор все още не са загубили надежда. Тя се крепи от факта, че самото правителство си е поставило за цел (номер 134) в управленската програма за 2017– 2021 година: „Реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Национален фонд „Култура”.
Националният фонд "Култура" крещящо се нуждае от средства, тъй като "немотията" го е превърнала в злобен бюрократ. Да припомним, че отпуснатите средства в подкрепа на свободните творци в условията на пандемията не достигнаха до всички нуждаещи се – на първия тур по програмата на фонда „Творчески стипендии за подпомагане на млади и изтъкнати творци и на други млади специалисти в областта на културата“ неодобрените бяха повече от одобрените. Също толкова, (колкото одобрените) бяха творците с върнати документи за доуточняване, заради които Националният фонд "Култура" удължи сроковете, а после обяви още две сесии за кандидатстване по програмата.
При двата допълнителни тура, напук на всеобщия дух на взаимна подкрепа, от фонда подчертаха в изискванията си, че първите дисквалифицирани нямат право да участват в следващите сесии. Сякаш от Фонда бяха забравили, че мярката бе замислена единствено и само, за да подпомогне свободните артисти и творци в условията на извънредното положение, а не да отсее кои са се осигурявали и кои са декларирали по-нисък доход от 1000 лева месечно през 2019 година.
Струва си да припомним защо все пак бе създаден Националният фонд „Култура“. „Основната му цел е да подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата, заложена в Програмите на правителството на Република България за съответния период и в Закона за закрила и развитие на културата”. Според член 31 от Закона за закрила и развитие на културата, средствата за фонда се набират от бленуваните 10% от таксата за хазарта, от държавната субсидия, определяна всяка година в Закона за държавния бюджет, и от още няколко вида глоби, такси, наеми…
В отчетите на фонда от 2007 г. насам средствата фигурират под краткото описание „Приходи по Закона за закрила и развитие на културата“. За 2019 г. те са 10 179 лева, за 2018 г. – 11 259 лева, за 2017 г. – 10 461 лева, за 2016 г. – 1 640 лева. Година по-рано – през 2015 г. те са 13 916 лева. През 2014 г. те са били над три пъти повече в сравнение с 2015 г. – 54 672 лева, през 2013 г. са били над десет пъти повече в сравнение с 2019 година – 114 127 лева, през 2012 г. – те също не са били малко – пет пъти повече в сравнение с 2019 г. – 59 052 лева, през 2011 г. – 80 731 лева, през 2010 г. – 64 841 лева, през 2009 г. – 87 335 лева, през 2008 г. – 64 603 лева, през 2007 г. – 38 230 лева.
Изненадващо е, че от 2014 г. насам средствата драстично са намалели и е шокиращо, че Националният фонд „Култура“ не си е направил труда да опише по кой източник колко средства са набрани. Така не само не са уважени хипотетичните усилия на инспекторите, събирали петте вида глоби, но не са анализирани и причините за най-големите проблеми при финансирането на Фонда. Защото разликите в приходите през годините са драстични и повдигат въпроси за начина, по който е управляван самият Национален фонд „Култура“. Впечатлението е, че фондът всъщност е доволен от държавната субсидия и разчитайки на инцидентни дарения и завещания, е зарязал допълнителните възможности за подпомагане на творческия сектор. И съвсем доброволно е изпаднал в кома…
Как Фондът набира средства?
- от глобите на нарушителите на Закона за народните читалища;
- от 50% от глобите на нарушителите на Закона за авторското право и сродните му права;
- от 50% от глобите и санкциите за нарушилите Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения;
- от 50% от глобите на нарушителите на Закона за културното наследство;
- от 10% от приходите от наемите, получавани от търговски дружества с държавно участие в областта на културата;
- от непотърсените авторски права на творци без наследници, управлявани от държавата;
- от 30% от събраните компенсационни възнаграждения за авторски права за ксерокопирани произведения и за възпроизведени произведения, без значение техния носител;
- от 10% от наема на експонати – движими културни ценности, собственост на държавата, включени в изложби извън страната;
- от 50% от държавните такси за издаване на документи и дубликати от страна на културните институти;
- от глоби, в двойния размер на дължимата сума за неизплатените наеми за помещения (виж № 5) и за културни експонати (виж № 8), а освен това и за неизплатените 30% от събраните компенсационни възнаграждения за авторски права за ксерокопирани произведения и за възпроизведени произведения, без значение техния носител (виж № 7);
- от възстановени суми по проекти, финансирани от Фонда, но неизразходвани по предназначение – конкретните лица, на които средствата са били предоставени ги връщат и с лихва, равна на основния лихвен процент на Българската народна банка, увеличен с 10 пункта;
- от дарения, завещания и спонсорство от български и чуждестранни физически и юридически лица;
- от лихви по сметките на фонда
- от други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет – по този "канал" са 10% от таксата за хазарта
- от субсидията, определена в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година;
