Когато целта оправдава средствата, изключенията изглеждат допустими дори в очите на лидерите на еврозоната и на банковия съюз. Така че българската държавна намеса в подкрепа на "Първа инвестиционна банка" не е неправомерна нито за Брюксел, нито за ЕЦБ. Особено, след като в резултат на проведените стрес-тестове, бе препоръчано тя да увеличи капитала си и това се оказва единственото препятствие пред влизането на България във валутния механизъм ERM-II и в толкова желания банков съюз.
Примерите за държавна подкрепа на банките в ЕС от времето на финансовата криза (от 2008-а) до днес са достатъчно много за да се види, че
България може да лавира в различни посоки
и да се мотивира дори с предвидени в европейските директиви изключения.
Пандемията от COVID-19 пък, макар и да звучи цинично, избухна в подходящия за кредитните институции момент и им позволи да харчат по-нашироко и без да спазват стриктно разпоредбите за капиталова дисциплина. Засега финансовата им стабилност не е под въпрос, защото днешната криза няма нищо общо с трусовете от 2008-а. По онова време те бяха предизвикани именно от финансовия сектор и от безконтролните продажби на структурни инструменти с висок риск, основно – на нискокачествени ипотечни книжа, довели до масови фалити дори на едри играчи от Уолстрийт, последвани от финансови институции в Европа и в цял свят.
Оттогава насам бяха въведени нови стриктни нормативи за подсилване на капиталовите позиции на банките и те влязоха в пандемичния цикъл "добре въоръжени" и с достатъчни капиталови буфери. Да не говорим, че фискалните стимули в България – предимно под формата на кредити, се гарантират в основната си част от държавата чрез ББР, което в значителна степен снема риска от тях.
Големите проблеми ще дойдат
във времето след пандемията, когато ще лъснат всичките слабости на мерките и когато останалите без доходи домакинства ще спрат да обслужват старите си (направени преди заразата) задължения, защото мнозинството от тях не искат да ползват предлаганите от държавата нови заеми. Тогава вече здравната криза може да прерастне в дългова и в банкова и това ще нанесе огромни щети не само на една банка, а на цялата система.
Неслучайно напоследък упорито се коментира, че ЕЦБ е създала специална работна група, която да проучи
идеята за създаването на "лоша банка".
В нея се предвижда да бъдат натрупани непогасените кредити в евро. И както твърдят някои чуждестранни експерти, през последните седмици работата по схемата се е ускорила.
Идеята за тази схема се появява след мобилизираните трилиони евро в подкрепа на икономиката на еврозоната. А целта й е да защити търговските банки от следващи "шокови" вълни на кризата, ако растящата безработица лиши длъжниците от необходимите средства да си платят заемите. Засега ЕЦБ отказва коментар дали наистина обмисля подобен акт.
Но е факт, че размерът на дълга в еврозоната, който се оценява като лош, вече е в размер на над половин трилион евро, включително по кредитни карти, заеми за коли и ипотеки, сочи официалната статистика. Тази сума ще нараства, защото разпространението на COVOD-19 "изсмуква" доходите на длъжниците, и може да достигне дори 1 трлн. евро.
