Както казваше един приятел, Бойко Борисов може да е всякакъв, но едно не може да му се отрече: заговори ли, на третата минута ти идва да седнеш в скута му и да се сгушиш в обятията му, защото вече му вярваш безрезервно. А на петата минута ти идва да замъркаш…
Спор няма – серията от комикси, sms разпечатки, банкови извлечения, аудио записи и снимки, бомбардиращи премиера Борисов от месец и половина насам, си е чудо невиждано дори за отдавна обръгналата на политическа и медийна помия българска публика.
Ако се върнем назад в годините, все е имало разобличителни изповеди, случайно изтекли в публичното пространство автентични компромати (поясняваме за по-младите: компромат не е фейкнюз, а словосъчетание, изковано от две други думи – КОМПРОметиращ и МАТериал). Ама чак такова количество, при това – за отрицателно време – никога не е било.
Както и да е.
От публикуването на сакралните снимки в сайта „Афера“ – 17 юни, 11.47 часа, до редакционното приключване на броя – седем часа по-късно, по въпроса се изприказваха толкова много разнопосочни приказки, че простосмъртният българин стана разноглед. Обаче запомни три-четири много важни неща:
– Президентът Румен Радев шпионира министър-председателя Бойко Борисов с дрон, подарен му от Китай. И то го шпионира в държавната резиденция „Бояна“ – под погледите и с активното бездействие от страна на гардовете от Националната служба за охрана.
– Министър-председателят Бойко Борисов имал в държавното си жилище сейф и затова било глупаво да държи рушветите в нощното си шкафче, което всеки можел да отвори и да види какво има вътре. Какъв ще е този „всеки“, който може да прави каквото си иска в най-строго охраняваната спалня в България…
– Компроматната война срещу него избухнала не когато държавата – в лицето на финансовия министър Горанов и главния прокурор Гешев – срина хазартната империя на Васил Божков (януари т. г.), а когато България окончателно избрала американските изтребители „Фантом“ и отсвирила шведските „Грипен“.
– Фронтално атакуващите врагове на ГЕРБ са всички (цитат от брифинга Му): „Президентът Радев, оттам – БСП, оттам – Цветанов, оттам – Мая Манолова, оттам – Слави Трифонов, оттам – всички ДСБ-ета по земните кълбета, които са готови да се прегърнат с всеки комунист само да не е ГЕРБ…“ С изключение на ДПС, която действала по друг начин: отзад – тихо!
Ако теглим чертата, т.е. анализираме по-внимателно и премиерския брифинг, и изявленията на основните му политически съперници, и реакциите на страничните наблюдатели (социолози, политолози, коментатори и обикновени „мисирки“) – работата отива на изуй гащи. В смисъл такъв, че снимките имат само две логични обяснения.
Първото е очевидно: най-напред е щракнат спящият Борисов, а след това – докато той е кръстосвал страната да реже ленти или е договарял светлото бъдеще на България в Брюксел и Вашингтон – някой е наредил трите натюрморта (с пачките, кюлчетата и пищова) и е ударил няколко кадъра. Целта на упражнението е ясна: виж на какво сме способни, представи си какво може да ти се случи!
Вторият вариант е цялата тази работа да си е чиста проба… кризисен ПР. Тоест – всичко е режисирано и поднесено така, че вентилаторът да хвърля пръски на всички страни и като свърши „материала“, иззад завесата да се появи Той – г-н Борисов. И, грейки целият в бяло, с мощен замах – досущ един Свети Георги – сразява всички змейове и люти хали наведнъж. След което целокупният български народ се стича в нозете му, чинно удря челце в земята и тръгва подире му към светлото европейско бъдеще.
Шегата настрана. Връщаме се отново към 35-минутния брифинг на премиера Борисов и парламентарно-правителствения елит на ГЕРБ.
Една от същинските цели на „упражнението“ е подхваната… директно – от главата за краката и обратно. Уж под формата на причина, заради която той е станал мишена на враговете си:
„България в момента строи два абсолютно невъзможно геостратегически проекти – „Балкански поток“ и интерконекторът с Гърция. Невъзможно! А само преди един час министърът на енергетиката госпожа Петкова ме уведоми, че са я уведомили, че утре ще пуснат прессъобщението за един изключително мощен консорциум – разбира се, след като мине конкурсът – но той за първи път обединява Дженеръл електрик, Рос Атом и Фра Атом, която е най-голямата френска компания за АЕЦ Белене…
Навремето един директор на ЦРУ ми казваше: „Бойко, ще знаеш, че България се е откъснала, когато някой от тримата генерали – в смисъл „Дженеръл Електрик“, „Дженеръл Моторс“ или „Дженеръл Дайнамикс“ – дойдат в България.“
Друг колега ми казваше – когато ИКЕА дойде в България, тогава ще е дошла демокрацията – да знаеш. В смисъл те отиват само там, където има подобно нещо. А днеска са подписали споразумението и утре ще излезе. Сиреч така го постигнах – не с някакви тайни договори. Отидох в Белия дом, седнах до президента Тръмп, до неговия вицепрезидент, държавния секретар Помпео, техният енергиен министър и миналата седмица пак говорих…“
В България обаче е така. Нищо човешко не ни е чуждо, защото… всичко чуждо е наше!
Не говорим за успеха, с който усвояваме еврофондовете по възможно най-нелепия и неефективен начин. Става дума за традиционното приписване на чужди намерения (ако са успешни) и за елегантното „транспониране“ на хумор от епохата на развитото социалистическо общество.
Факт първи: за стъпването на ИКЕА в България най-голяма е заслугата на братята гръци, които имат ексклузивни права да въртят бизнес в региона от името и в полза на шведския гигант.
Факт втори: примерът по демокрация със стъпването на американските „генерали“ у нас може и да е изскокнал от устата на бивш ЦРУ директор, но истината е, че това е виц от средата на 70-те години:
Тогавашният лидер на СССР Леонид Брежнев звъни по телефона на смъртния си враг – американският президент Ричард Никсън, и му прави оферта:
– Давам ти всичките си маршали срещу двама твои генерали.
– Ще ми дадеш 52-ма твои маршали за само за двама мои генерали? – възкликнал удивен Никсън. – Поне имената знаеш ли им?
– Естествено – отговорил Брежнев. – „Дженерал Мотърс“ и „Дженерал Илектрик“!
Така че това е положението.
Преди седем години Бойко Борисов прекрати строителството на АЕЦ „Белене“, защото България нямала нужда от втора ядрена централа и цялата операция била гигантска корупционна схема.
Днес обаче АЕЦ „Белене“ е толкова важна за евроатлантическото бъдеще на България, че ще се строи точно… от когото трябва: първите енергийни „пушки“ на стратегическите ни партньори САЩ, Франция и Русия (Бойко си знае защо).
С две думи – нерде чекмеджето в резиденция „Бояна“, нерде гьола край Дунав…
