ШЕРИФА И Д-Р РОС ОБЕЗГЛАВИХА СОФИЙСКАТА НАРКОМАФИЯ
И САМО ЕДИН КЛЮН ОСТАНА ДА СТЪРЧИ САМОТЕН На 13 септември (петък) в СДВР бе свикан специален брифинг, под наслов Подробности по случая Версанов. За да съобщят въпросните подробности пред журналистите, в залата редом с ген. Бойко Борисов срещу тях седнаха директорът на СДВР ген. Румен Стоянов, заместникът му полк. Стоян Велчев, шефът на сектор Тежки престъпления срещу личността в ДНСП полк. Ботьо Ботев и ръководителят на същия сектор в СДВР кап. Ивайло Спиридонов.Според предварителния замисъл, мероприятието бе призвано да залъже медийния интерес към уличната война между наркобандите на Илиян Версанов и Антон Милтенов (Клюна). Журналистическият (и общественият) глад бе изострен вследствие поредната столична престрелка на 6 септември (петък), разиграла се на бул. Черни връх в близост до сградата на НСБОП, и тържественото обещание на ген. Борисов, че на 11 септември (сряда) лично той ще информира журналистите за успешното приключване на полицейската разработка по случая. (Става дума за разбиването на двете конкурентни наркобанди, водени от Илиян Версанов и Антон Милтенов (Клюна), и прекратяването на войната помежду им – бел. ред.)В типичния си стил, още докато заемаше централното място в президиума, ген. Бойко Борисов взе нещата в свои ръце и поразреди напрежението, натрупало се в залата. При официалното представяне на кап. Ивайло Спиридонов пред журналистите от пресаташето на СДВР ген. Борисов (който още преди осем-девет месеца бе удостоен с титлата Шериф на държавата) ласкаво, но на достатъчно висок глас натърти: Доктор Рос. И на практика доказа, че е съвсем наясно както с вътрешноведомствените забежки и закачки, така и със светското съдържание на булевардните и жълти издания. Защото кап. Спиридонов получи този прякор заради приликата си с хитовия холивудски актьор Джордж Клуни, изиграл ролята на педиатъра д-р Дъг Рос в емблематичния сериал Спешно отделение.С тази генералска забележка и близо 10-минутните репортерски вълнения и кокоши погледи, хвърляни свенливо ту към доктор Рос, ту към Шерифа, сензационността на брифинга трябваше да се изчерпи. Защото въпреки големия интерес на съдебно-криминалните репортери, полицейските началници не съобщиха нищо повече от онова, което от месец се точи по всички вестници, радиа и телевизии. Но тъкмо скуката да налегне присъстващите, шефът на СДВР ген. Румен Стоянов хвърли дежурната новинарска бомба, че Софийската наркомафия е обезглавена. По-късно ген. Борисов (Шерифа) обясни общата версия по въпроса с обезглавяването.Сериозният удар по наркоорганизацията е нанесен в резултат на разследването на хората от сектор Тежки престъпления срещу личността в СДВР, ръководен от кап. Ивайло Спиридонов (д-р Рос) и колегите му от някои други служби. Естествено, на генерала ежедневно е било докладвано за работата на криминалистите. Голяма заслуга за успеха имал и главният прокурор Никола Филчев, който подкрепил всяко едно действие на криминалистите от СДВР и колегите им от оперативните служби в МВР, участвали в разработката.Въпреки всички обещания за огласяване на имената на бандитите и техните покровители, ген. Борисов не обели повече и дума по същество. Вместо това той не пропусна възможността да нахока репортерите. Правилно беше да отложим този брифинг с още десетина дни. Сега тези 7-8 души, по които работим в момента, ще знаят нашите намерения до вечерта. Благодаря на колегите си за това, че си изсмукаха от пръстите и време, и какво да кажат на репортерите, които все питат Кога ще има брифинг?. В случая, за да може вие да бъдете информирани, ние си попречихме на работата. По точно аз попречих на колегите. И за съжаление заради вас! – дръпна на изпроводяк поредната си нравоучителна реч ген. Борисов. Сякаш някой го е карал насила да обещава неща, които никога не е имал намерението да изпълнява. А дълго след края на мероприятието в опразнената зала висяха няколко въпроса, които така и не получиха своя смислен отговор: Коя точно софийска наркомафия е обезглавена, след като из София денонощно кръстосват 9-10 автомобила, пълни с тежковъоръжени бандити? Чиято единствена амбиция е да се открият и се изпозастрелят един друг? И колко още глави има софийската наркомафия, след като Антон Милтенов (Клюна) продължава да е на свобода?
На 16 август 2002 г., около 21.30 ч., бирария „Двете халби”, която се намира в най-полицейския квартал на София – „Белите брези”, е засипана от куршуми. Канонадата продължава няколко секунди, след което дулото е насочено в друга посока. Изтрещяват още няколко откоса и… всичко утихва.
Първите патрулки пристигат 5-6 минути след екшъна. Районът е отцепен, започват и първоначалните разпити на очевидците.
Разследването
Около 22.30 часа оперативната обстановка вече е изяснена. Установено е, че неизвестният килър е стрелял с автомат „Калашников”. Идентифицирана е и мишената на покушението – Илиян Варсанов, когото МВР вече окичило с титлата „един от най-крупните наркобосове в София”. Той е приет в „Пирогов” с три огнестрелни рани по краката. Животът му е вън от опасност и към 23 часа дава показания пред двама оперативни работници. Според тях атентатът е поръчан от Антон Милтенов-Клюна, стрелецът се казва Рехджан Низам-Роко, а лимузината „Ауди А 8”, с която килърът бяга, е шофирана от Димитър Вучев-Демби.
Илиян Варсанов е видял всичко това, защото една-две минути преди екшъна е излязъл от заведението, седнал е в колата си и е говорил по телефона с приятелката си. Освен това много добре познава и тримата, защото преди да станат врагове, те са били партньори.
Според МВР причината за покушението е преразпределение на наркопазара.
Варсанов има по-невинна хипотеза. Клюна и компания пребиват приятели на Варсанов. По случая е образувано дело. Милтенов иска от Варсанов хората му да не свидетелстват срещу биячите, но Варсанов отказва…
Показанията на оцелялата жертва са потвърдени от двама негови сътрапезници в "Двете халби" – Мартин Първанов-Лудия и Калоян Савов.
На 18 август 2002 г. Роко и Демби са арестувани и обвинени в опит за убийство, извършен по начин и със средства, опасни за мнозина. Най-леката присъда в такива случаи е 15 г. затвор. На 22 август са им наложени постоянни мерки за неотклонение „задържане под стража”, докато поръчителят Милтенов „просто” изчезва и е обявен за национално издирване.
Кой знае как щяха да се развият събитията, ако в Софийската градска прокуратура бяха седнали да пишат обвинителния акт срещу Клюна, Демби и Роко. Но… не би. Някой някъде решава, че срещу „крупен наркобос” като Варсанов не може да бъде извършен толкова елементарен атентат. И тръгва да доказва, че покушението е плод на мащабен заговор.
Правилното разследване
стартира на 25-26 август 2002 година. По една изтъркана от употреба схема.
Основните свидетели – Илиян Варсанов и Мартин Първанов обявяват, че вече не са толкова сигурни в непосредственото участие на Демби и Роко в атентата.
За да изглежда всичко като истинско, те не ги оневиняват хептен, но вкарват в игра нови персонажи – Зелката, Млекаря и Цецо, които са от "бригадата" на Антон Милтенов-Клюна. Отделно от това, Варсанов подхвърля идеята за таксиметровия шофьор. Той бил „момче” на Роко, вършел му мръсната работа срещу заплащане и се подвизавал под прякора „Бакшиша”.
Речено – сторено.
На 27 август в Столичната следствена служба пристига пълен опис хората от най-близкото обкръжение на Клюна. Същия ден е разконспириран и „Бакшиша”. Казва се Кирил Кърнолски. Роден е в София през 1977 г. и живее на бул. „Черни връх”. Като непълнолетен има полицейски регистрации за кражби, а като пълнолетен – условна присъда от 2, 5 г. за незаконно притежаване на оръжие. Наистина кара такси „Опел кадет” комби по договор с фирма „Елит Г 5000”. И още по-наистина – след неуспешния атентат на 16 август 2002 г. той е избягал от София и се укрива в Созопол.
По какъв начин оперативните установяват, че сред 5000 таксиметрови шофьори в София точно Кирил Кърнолски е „момчето на Роко” – не ясно, а и никой не се интересува. Защото в онзи момент по-важно е „другото” – светкавичното разкриване на мащабния заговор.
И наистина, ако всички работеха с темповете на оперативно-следствения екип по делото Варсанов, България отдавна щеше да е европейски шампион по бързина на наказателния процес. Съдете сами:
– на 1 септември Кърнолски е арестуван;
– на 3 септември описва престъпната схема пред следователя по делото;
– на 5 септември сутринта той прави пълни самопризнания пред съдия;
– на 5 септември следобед криминалистите от СДВР извършват два огледа в полите на Витоша и откриват един пистолет и части от дрехите на убиеца;
– до 13 септември всички участници в заговора, с изключение на Милтенов, са арестувани;
– на 16 септември главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов и шефът на СДВР ген. Румен Стоянов организират специална пресконференция, на която обявяват: „Софийската наркомафия е обезглавена!”
В обвинителния акт, изграден върху самопризнанията на Кърнолски, ролите в зловещата завера са разпределени така:
Антон Милтенов-Клюна – поръчител на покушението;
Димитър Вучев-Демби – дясна ръка на Милтенов и „върховен главнокомандващ” в негово отсъствие;
Александър Валентинов-Зелката и Рехджан Низам-Роко – главни координатори; Георги Нацев – физически убиец на Варсанов;
Кирил Кърнолски – шофьор на стрелеца и „отговорник” по неговото измъкване;
Росен Пенев-Млекаря – „доставчик” на калашника, с който трябва да бъде ликвидиран Варсанов;
Цветан Деянов – автор на алибито на Кърнолски;
Бисер Илиев – „момче за всичко”.
Изяснени са маршрутите, по които заговорниците са следили жертвата в продължение на три дни – 14, 15 и 16 август 2002 година.
Разкрита е и схемата, по която килърът и неговия шофьор са напуснали местопрестъплението и са се укрили от полицията.
Звучи прекрасно, нали? Ех, ако беше и вярно…
Първоинстанционната мелодрама
В средата на януари 2003 г., въпреки самопризнанията на Кърнолски и огромната вероятност да прекара следващите 15-20 г. в затвора, Антон Милтенов-Клюна се предава доброволно в Столичната следствена служба.
В средата на декември 2003 г. делото е внесено в Софийския градски съд. Обвиненията са познати – опит за убийство, извършен по начин и със средства, опасни за мнозина. Наказанията също – от 15 до 20 г. лишаване от свобода или доживотен затвор. Фактът, че заговора е разкрит благодарение на Кърнолски, по никакъв начин не превръща таксиетровия шофьор в галеник на съдбата. Тъкмо обратното.
През януари 2004 г. делото е върнато в СГП за прецизиране на обвинителния акт. Забележките са по-скоро формални, но отнемат на следствието и прокуратурата точно… 11 месеца.
На 4 юни 2004 г. единият от тримата ключови свидетели на обвинението – Калоян Савов, е разстрелян в столичното заведение „Арт декор”. Този факт обаче по никакъв начин не спъва по-нататъшната работа и в средата на декември с.г. делото отново е внесено в СГС. Този път всичко е точно и в началото на 2005 г. съдебната одисея започва.
Невъзможно е с думи прости човек да опише физическата хамалогия и хартиеното безумие, които спохождат 5-членния състав по делото. Ето защо ще обобщим случилото се през следващите четири години съвсем схематично.
Проведени са най-много 15 съдебни заседания, но ход на делото по същество е даден не повече от 5-6 пъти.
Разпитани са десетина свидетели, като подсъдимите категорично отказват да дават показания.
На 17 юли 2005 г. вторият по важност подсъдим – стрелецът Георги Нацев, се самовзривява край с. Долна баня и издъхва в „Пирогов” няколко дни по-късно.
На 30 юли 2005 г. най-важният подсъдим – поръчителят Антон Милтенов-Клюна, е разстрелян насред София.
През ноември 2005 г. подсъдимият Бисер Илиев е арестуван за участие в друг заговор. Този път за три екзекуции едновременно, поръчани от братята „сикаджии” Красимир и Николай Маринови. Случаят е известен като „Делото срещу Маргините”, а мишените са… забележителни: ген. Любен Гоцев, покойният вече финансов гений на ТИМ – Никола Дамянов, и царят на контрабандата (също покойник) Иван Тодоров-Доктора.
На 6 декември 2006 г. Димитър Вучев-Демби също е „притиснат в ъгъла” по позната схема: срещу него е извършен неуспешен атентат.
На 29 ноември 2007 г. злата участ застига и втори ключов свидетел на обвинението – Мартин Първанов-Лудия, когото неизвестен отмъстител „изпраща” в реанимация с шест куршума в гърдите и стомаха…
А сега, няколко думи за процеса и по същество.
На подсъдимите не е предявено нито едно веществено доказателство.
По делото не е назначена нито една съдебна експертиза.
В показанията си пред съда, нито един свидетел не разпознава Кирил Кърнолски като участник в атентата. Самоличността на физическия убиец също остава пълна загадка, защото и в лицето на Нацев никой не разпознава „човекът с автомата”.
Дали поради тези няколко причини, дали заради „нещо друго”, но в пледоарията си на 18 март 2009 г. представителят на държавното обвинение иска оцелелите (в буквалния смисъл на думата) атентатори да бъдат осъдени на по пет години затвор. А шофьорът Кърнолски, заради неоценимата му помощ за разкриване на заговора, да бъде „награден” с три години лишаване от свобода.
Решението на съдебния състав обаче хвърля в музиката дори прокурора: 15 години лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите. Включително и за „разбивачът” на престъпната схема Кирил Кърнолски.
На въпросното последно заседание Илиян Варсанов не присъства, въпреки че е единствения жив и здрав пряк очевидец на престъплението, а е конституиран по делото и като частен обвинител. Така че неговата „последна” дума, която на практика указва какво трябва да се случи по-нататък с делото, е произнесена от адвоката му: „Единствените виновници са атентата са Кирил Кърнолски и Георги Нацев”.
Апелативно-касационният водевил
За разлика от СГС, в Софийския апелативен съд нещата тръгват далеч по-леко.
„Рецептата” отново е спазена – никакви веществени доказателства, никакви експертизи.
За да облекчи докрай работата на съда, Илиян Варсанов оттегля показанията си пред следствието и оневинява не само живите подсъдими, но и покойния Антон Милтенов.
Изключенията са две – Кирил Кърнолски, когото Варсанов никога през живота си не е виждал. И… другият покойник – Георги Нацев, върху чийто тленни останки е прехвърлена цялата отговорност за атентата.
Резултатът е съвсем закономерен: Димитър Вучев-Демби, Рехджан Низам-Роко, Александър Валентинов-Зелката, Росен Пенев-Млекаря, Бисер Илиев и Цветан Деянов са признати за невинни. А Кирил Кърнолски – заради безценната помощ по време на предварителното следствие, е „награден” с 8 години затвор.
Аргументът, с който апелативните магистрати оправдават решението си, е уникален:
те разделят показанията на Кърнолски на две.
Едната половина, в която става дума за неговото собствено поведение, слугите на Темида признават за чиста истина. А другата половина – където Кърнолски описва действията на останалите заговорници, апелативните съдии обявяват за пълна измишльотина.
На 11 ноември 2010 г. тричленен състав на ВКС връща делото в Софийския апелативен съд (САС) за ново гледане от друг състав. Като най-меките квалификации в решението са „допуснати вътрешни противоречия”, „механично изключване на обстоятелства”, „фрагментарен прочит на доказателства”, „превратно тълкуване на показания”, „възприемане изцяло само на част от показанията на Кърнолски”…
Второто дело в САС продължава почти през цялата 2011 година. За разлика от предишните си колеги, членовете на сегашния апелативен състав
подхождат доста йезуитски към делото.
От една страна, за първи път от 2002 г. насам, те разпореждат на Столичната следствена служба да извади от мазетата си двата кашона с веществени доказателства по делото и да ги достави в съдебната зала.
От друга страна те отхвърлят искането на Кърнолски за назначаването на съдебни експертизи, които да потвърдят или да отхвърлят процесуалната годност на въпросните доказателства.
Накрая му предявяват всичко накуп – включително и пистолета на Илиян Варсанов (!?), който той е захвърлил докато е бягал от атентатора във фаталната вечер преди 9 години. И осъждат таксиметровия шофьор на 7 г. лишаване от свобода, защото бил помогнал на следствието. Останалите, съвсем естествено, са обявени за невинни.
Колкото до второто гледане на делото във |ВКС – ще го опишем само с двре изречения. Нито едно от задължителните указания, с които първата „тричленка” на ВКС връща делото в САС – за ново гледане от друг състав, не е изпълнено. Въпреки това, втората „тричленка” на ВКС преценява, че духът и нормата на закона са изпълнени и потвърждава 7-годишната присъда на Кърнолски. Оневиняването на останалите подсъдими също влиза в сила, считано от 15 март 2012 година.
Да е жив и здрав Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Със сигурност един ден той ще бъде признат за четвърта инстанция в българската съдебна система. Колкото по-скоро – толкова по-добре!
КАРЕ
Пет неща, които не разтърсиха Темида
– Според материалите по делото Кирил Кърнолски е арестуван на 1 септември 2002 г. в Бургас. Първите си показания той дава на 3 септември пред следовател. А окончателните – на 5 септември, пред съдия. Това не е вярно. В материалите по делото има още едни официални показания на Кърнолски. Те са собственоръчно написани, но неизвестно пред кого и на… 31 август 2002 година. Тоест – едно денонощие преди Кърнолски официално да бъде задържан.
– На 5 септември 2002 г. следобед, докато в СГС върви дело за мярката за неотклонение на Кърнолски, в полите на Витоша са извършени два огледа. Първият започва в 15.30 ч. и завършва в 16.40 часа. А втория започва от 16.30 часа и приключва в 17.30 часа. Тези два огледа са извършени от един и същи екип. Или поне едни и същи хора са се подписали в протоколите. Първият оглед е в местността „Кръстова вада” (край бул. „Черни връх”), а другият – над с. Бистрица. Разстоянието между тях е не по-малко от 15 км и няма как – чисто физически – екипът хем да приключи работа в „Кръстова вада”, хем да започне работа в Бистрица. Да не говорим, че е абсурд работата над с. Бистрица да започне десет минути преди да е свършила работата в местността "Кръстова вада"
– По делото са иззети 4 пистолета и една самоделка тип „писалка”. Тези оръжия нямат нищо общо с престъплението и с подсъдимия Кърнолски, но са му предявени най-официално – чак при второто гледане на делото в Софийския апелативен съд и без каквито и да било съдебни експертизи.
– В хода на досъдебното производство и на съдебното дело, съпроцесниците на Кърнолски отказват да дават обяснения. Единственият критерий за верността на неговите обяснения са… показанията на Илиян Варсанов. Откъде жертвата може да знае какво са правили заговорниците преди фаталната вечер – никой не знае. А и не се интересува.
– По време на огледа над с. Бистрица е открита фонокарта тип „Мобика”. Според обвинението тя е на стрелеца Георги Нацев, защото от тази карта било говорено с родителите на гаджето му в провинцията. Проверка на телефоните, където е използвана картата не е правена. А би трябвало, защото според показанията на Кърнолски по време на въззивното производство, въпросната карта е купена от полицай. И то от търговски обект, намиращ се срещу Столичната следствена служба.
