Повелителите на закона пак се смълчаха пред Слугите на Темида

Парламент актуализиране на бюджета

В рамките на един работен ден (1 юли) всички възможни шефове в съдебната власт – главния прокурор Иван Гешев, председателите на двете върховни съдилища Лозан Панов (ВКС) и Георги Чолаков (ВАС), представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магадалинчев, както и главния съдебен инспектор Теодора Точкова – се извървяха през парламентарната трибуна.

Поводът е стандартен – представяне на отчетите за дейността на поверените им ведомства през 2019 година. Резултатите също – слугите на Темида си изрецитираха текстовете, а депутатите ги изслушаха мълчаливо и дори не им изръкопляскаха на изпроводяк.

Ако се съди по казаното от висшите магистрати в пленарната зала, правосъдната картинка е повече от отчайваща.

Законите не работят, защото са писани и приемани от некомпетентни люде.

Съдилищата са толкоз претоварени, че на практика вече дори и на място не тичат.

Трудовото всекидневие на прокуратурата е обременено от излишен формализъм до такава степен, че в най-скоро време обвинителите ще прегърнат древната студентска игрословица

„Като сме безделници, да не сме без празници?“

На всичко отгоре, политическите амбиции за превземане и подчиняване на последния бастион на правосъдието – независимия съд, вече са публичен факт, от който отдавна никой не се срамува. Тъкмо обратното.

Спор няма, от мандат на мандат юристите в парламента стават все по-малко и по-малко. Същото се отнася и до правната грамотност на колегите им с различен тип образование – намалява не с дни, а с часове, както се казва по друг повод.

Големият проблем е, че върховните слуги на Темида изплакаха болката си по… стар народен обичай: те много искат да работят по закон и съвест, но всички останали – политици, депутати, медии, адвокати, обикновени граждани и т.н. – им пречим. И то по всички възможни начини.

Е, чак такова нещо няма. Предводителите на магистратското войнство може би не знаят, но в обикновения живот е така:

пресолената манджа е толкова отвратителна, 

колкото и безсолната. 

Прост пример. Главният прокурор Иван Гешев обяви, че двете библии на държавното обвинение – Наказателния кодекс (НК) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), са морално остарели и принуждават прокурорите да изпадат в дребнотемие и смазващ формализъм.

„Ако в България се иска една единица доказателства, в повечето европейски страни се иска 0.1 доказателства“, заяви той от парламентарната трибуна и уточни: „Един обвинителен акт за пране на пари на английски съд се състои от две страници и 10-15 абзаца – да, това е друга правна система. Българският обвинителен акт за пране на пари щеше да е минимум оттук до Съдебната палата…“

Сред останалите големи пречки Иван Гешев нареди процесуалните срокове, стандартите и способите за доказване.

И понеже в тази секция на „БАНКЕРЪ“ си говорим за политика, а съдебната реформа – още от 1998-1999 г. – винаги е била обсъждана

в политическите раздели на годишните доклади,

ще си позволим лукса да препоръчаме на депутатите няколко законодателни идеи. С ясното съзнание, че може и да не сме юристи от кариерата, но все поназнайваме това-онова по темата.

Първото и най-важно „нещо“ е структурата на държавното обвинение да бъде приведена във вида, залегнал в конституцията. В основния закон черно на бяло си е записано, че тази структура съответства на структурата на съдилищата. Тоест – ако имаме 200 районни, окръжни, апелативни и върховни съдилища, всяко от които е самостоятелно юридическо лице, същото трябва да се случи и с прокуратурите: 200 прокуратури – 200 юридически лица, защото думата „съответства“ означава… да е еднаква. Не като механична бройка, а като съдържание.

Казано на по-обикновен език,

единоначалието в държавното обвинение

никога не е било конституционен проблем и за прекратяването на тази порочна практика винаги е бил нужен само „прост“ ремонт на Закона за съдебната власт.

Втората претенция на г-н главния прокурор е опростяване на процедурите в НПК. Тоест – обвинението да праща на съд злосторниците с по-малко на брой доказателства и още по-малко писане. В интерес на истината, никъде в НПК не е казано, че един обвинителен акт трябва да е 100, 500 или 1000 страници.

Проблемът тук е, че процедурите

разрешават на полицията и обвинението най-напред да арестуват и обвиняват,

а след това да доказват каквото и да било. Затова логиката трябва да бъде обърната с хастара навън: първо разследваш и доказваш, след това арестуваш и обвиняваш, а накрая изправяш когото трябва на подсъдимата скамейка. Като внасянето на обвинителния акт в съда е необходимо да се случи най-много три месеца след повдигането на обвиненията и ареста. 

И накрая – ако депутатите бяха в час за онова, което им говорят слугите на Темида от парламентарната трибуна, със сигурност още в понеделник в деловодството на Народното събрание щеше да бъде внесен законопроект,

забраняващ на ВКС и на ВАС да уеднаквяват съдебната практика

дори чрез тълкувателни решения.

По една много, много проста причина: съществуването на легендарното вътрешно убеждение на магистратите. Което – както се кълнат поколения юристи – е един от стълбовете, върху които се крепи независимостта на третата власт.

Ех, мечти…

Според статистиката, по съдържанието на отчетните доклади на прокуратурата, ВСС, ВКС, ВАС и Инспектората не се е изказал нито един народен представител, което означава само едно: на никого не му пука нито за българското правосъдие, нито за заканите на Брюксел, че пари ще се раздават само при доказано върховенство на закона! И за какво тогава е целият този цирк?

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Одобрявате ли въвеждането на нов стандартизиран скрининг за проследяване на развитието на децата от ранна възраст?

Подкаст