Федералният резерв наложи бесни темпове на подкрепа за икономиката на САЩ и за глобалната финансова система. Което не изключва въпросът какво още би направила ФЕД, ако обстоятелствата го налагат.
Паричните стратези и анализаторите обсъждат различни идеи, най-вече прилагане на нулеви и отрицателни лихвени проценти и – като крайна мярка, по-силна "хватка" върху американските държавни облигации. Казано по друг начин: контрол върху кривата на доходността.
За подобна политика заговориха преди няколко месеца и доста от членовете на Федералния резерв. През май заместник председателят на щатската централна банка Ричард Кларида и директорът на нюйоркския й клон Джон Уилиамс казаха, че,
управлението на кривата на доходността
би бил подходящ инструмент за оформяне на бъдещите стратегически насоки на институцията.
Бившите шефове на Федералния резерв Бен Бърнанке и Джанет Йелън пък смятат, че банкерите трябва да помислят за такъв контрол, когато краткосрочните лихвени проценти паднат до нула.
В резултат на полемиката, доходността на двугодишните, тригодишните, петгодишните и седемгодишните държавни облигации, която беше тръгнала надолу след масовите мартенски разпродажби на фондовите борси, продължи да се понижава. Което показва, че пазарите се държат така, като че ли тази схема вече е в ход.
Коя от формите на контрол би предпочел Федералният резерв?
Ако се съди от доходността на петгодишните щатски облигации, която от края на март е под 0.4%, а на 7 юли беше 0.3%, пазарите очакват, че централните банкери ще се насочат към книжата с по-къси срокове до падежа. Подобен подход вече приложи Резервната банка на Австралия през март в отговор на кризата от пандемията. Австралийските централни банкери определиха максимум 0.25% възвръщаемост за тригодишните правителствени ДЦК.
Преди четири години – през 2016-а, "Бенк ъф Джъпен" обеща да фиксира доходността на десетгодишните японски държавни облигации в близост до нула процента, за да се пребори с упорито ниската инфлация. За постигането на тази целева стойност японските централни банкери обещаха да купуват всички книжа в обращение на цена, съответстваща на зададеното ниво. И в дните, когато частните инвеститори по различни причини нямаха желание да плащат толкова, "Бенк ъф Джъпен" приключваше с покупките на нови облигации, за да поддържа доходността им в зададения ценови диапазон.
Третият вариант на действие е изпробван от Федералния резерв
по време и след Втората световна война,
когато финансовото министерство се нуждаело от парична инжекция, за да финансира военновременните разходи.
През 1942-а щатските централни банкери и финансовият министър се договорили да ограничат кредитните разходи, като купуват държавни облигации с всякаква срочност, чиято доходност е над определени целеви стойности. Те, по онова време, били около 0.5% за тримесечните ДЦК и 2.5% за по-дългосрочните облигации. А въпросната финансова репресия е била начин за управление на изключително високите равнища на правителствените задължения. Чрез постоянното поддържане на номиналните лихви под номиналния растеж на БВП, съотношението на дълга към БВП може да се понижи с течение на времето.
Въпросът е дали тази политика ще проработи и днес.
Очакванията за въвеждането й се появиха след заявките на щатското министерство на финансите да увеличи разходите в отговор на пандемията от COVID-19. През май станаха ясни плановете на финансистите да вземат назаем почти 3 трлн. щ. долара през второто тримесечие и още 677 млрд. долара в периода юли-септември.
Огласеното на 1 юли резюме от последното съвещание на паричния комитет на Федералния резерв (на 9 и 10 юни) обаче показва, че централните банкери приемат скептично подобна рискова промяна на досегашната политика, пък и не е ясно дали тя би проработила в сегашните условия.
Анализатори на "Голдмън Сакс" са убедени, че контрол на кривата на доходността няма да бъде въведен на септемврийската официална среща на банковите парични стратези, въпреки че не е изключено той да попадне сред опциите за бъдещите ревизии на политическата рамка.
Джейсън Уеър – главен инвестиционен директор на "Албиън файненшъл груп" – коментира, че Федеарлният резерв е дал да се разбере, че "управлението на кривата на доходността не би бил първият им избор, макар че го поставят преди отрицателните лихви".
Колебанията на американските централни банкери са основателни.
Поне една потенциална полза от контрола на кривата на доходността е очевидна – тя дава възможност на Федералния резерв да поддържа по-щедро финансиране, дори когато инвеститорите започнат да очакват по-стриктна парична политика.
Негативните странични ефекти
от поддържането на кредитните разходи на изкуствено ниски равнища обаче са далеч повече.
От една страна, това може да удължи съществуването на компании, които печелят по-малко, отколкото са лихвените им вноски по заемите. Откакто е избухнала пандемията, много такива фирми оцеляват благодарение на директната щедрост на централната банка. Което нанася удар върху производителността и икономическия растеж, но пък запазва работните места.
От друга страна, морално безотговорно е, че свръх-ниските лихви подпомагат нарастването на дълговото бреме за частния сектор, дори когато коефициентът на задлъжнялост на публичния намалява. Да не говорим, че инвеститорите използват тези изкуствено ниски лихвени проценти за пазарна оценка на фондовите борси, която ще излезе нереално висока.
На трето място, този подход към управлението на икономиката създава усещане в пазарните играчи за продължителна редукция на системния риск, породено от щедрата ликвидност.
Нереалните оценки на активите са основна черта на капиталовите пазари през последните 20 години след като централните банки започнаха да купуват все повече и повече облигации. И тези оценки могат да станат още по-екстремни в търсенето на доходност, независимо от риска.
Може би най-интересното
в резюмето на Федералния резерв
от последното му съвещание е нежеланието на участниците в него да създават ситуация, при която използването на целеви равнища на кривата на доходността може да влезе в противоречие с параметрите на управление на публичния дълг. И по този начин да постави в риск независимостта на централната банка.
"Масивният" отговор на Федералния резерв към пандемията вече буди тревога за дългосрочната финансова стабилност. Защото програмите за покупка на правителствен дълг без ясно определен краен срок могат да окуражат Вашингтон да прави неразумно високи разходи през идните години.
Подобно поведение ще обезцени щатския долар на валутните пазари – заради растящия бюджетен дефицит, финансиран от централната банка. Това, на свой ред, ще намали привлекателността на щатските активи за чуждестранните инвеститори, защото те ще започнат да хеджират ударно валутния риск и по този начин ще намалят печалбите си в един свят с ниски лихви.
Като десерт, контролът на кривата на доходността може да тласне националните инвеститори да търсят по-високи приходи зад граница.
