Три дела срещу предизвикалия обществено недоволство нов подход на МВР граничните полицаи да проверяват преминаващите през сухопътните граници за неплатени глоби за нарушения на пътя заведе гражданка.Tя е атакувала въведената наскоро практика на МВР да събира вземанията си, като спира пътуващите да преминат границата, ако не си платят глобата, използвайки всички възможни пътища на защита, които ѝ предоставя Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Чрез адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко.“ срещу проверките са заведени три дела – пред Върховния административен съд (ВАС), Административен съд София-град (АССГ) и Административен съд – Благоевград. Трите дела са следствие от това, че въпреки че масовите проверки са в ход от повече от месец, нито има промени в приложимата нормативна уредба, нито публично са достъпни актове на органите на МВР, които да изяснят същността им и последователността на действията, извършвани на граничните пунктове. А така създалото се положение пряко ограничава и затруднява правото на свободно движение на десетки хиляди граждани, желаещи да пътуват в други държави от ЕС, сочи Lex.bg.
Първото дело е пред Административен съд София-град (Вх. № 19757/ 01.07.2020 г.). Пред него е предявен отрицателен установителен иск (на основание чл. 128, ал. 2 от АПК) срещу министъра на вътрешните работи Младен Маринов, директорите на граничната и националната полиция и шефа на ОДМВР-София. От АССГ се иска да установи, че четиримата ответници по делото нямат правото да извършват и да възлагат системни проверки за невръчени и неплатени наказателни постановления и/или електронни фишове по Закона за движение по пътищата при преминаване през ГКПП.
В иска се изтъква, че подобни проверки накърняват правото на свободно движение на хора в рамките на Европейския съюз, закрепено в чл. 21 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Те противоречат и на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС), и на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, както и на правото на свободно придвижване по чл. 35 от Конституцията.
И за да се илюстрира ситуацията, се прави следната аналогия: „По същия начин на границата може да се въведе и проверка за всякакви други глоби, неплатен данък сгради, данък общ доход, местни данъци и такси и какво ли още не, вследствие на което човек да стои дни наред и да плаща глоби и данъци, ако разполага със средства. Ако не разполага – просто няма да може да премине границата. Не може една държава да нарушава основни права на гражданите си, защото не може ефективно да събира глоби, данъци и др.“.
И по трите дела срещу граничните проверки за неплатени глоби към КАТ защитата стъпва на практиката на Съда на ЕС – Решение от 4 октомври 2012, Дело C-249/ 11, Христо Бянков срещу Главен секретар на Министерство на вътрешните работи, Решение от 10 юли 2008, Дело C- 33/ 07, Jipa, Решение от 27 април 1989, Дело 321/87, Commission of the European Communities v Kingdom of Belgium.
В иска се заявява, че дори и чл. 171 ЗДвП да допуска налагането на принудителни административни мерки, то със сигурност в обхвата му не попадат такива, които препятстват или затрудняват правото на свободно движение към други държави от ЕС. А проверките на ГКПП има точно такъв резултат. Нещо повече – те създават непропорционални ограничения на права. „Проверките по граничните пунктове за неплатени задължения не само не са изрично уредени в закон, но и преследват цел, която не може да оправдае затрудненията и ограниченията, които се създават за гражданите. Конституционният съд вече е имал повод да се произнесе, че мерките, с които се ограничават конституционно признати права и интереси на гражданите следва да бъдат уредени при отчитане принципа на пропорционалност – Решение на Конституционния съд № 2 от 31.03.2011 г. по конституционно дело № 2 от 2011 г.“, изтъква ищцата пред съда.
Следващият път на защита е чрез искане за преустановяване на неоснователни действия на администрацията на основание чл. 250 АПК. АдмС-Благоевград е сезиран с искане да разпореди преустановяване на неоснователното извършване на проверките при преминаване през ГКПП „Кулата“ и ГКПП „Илинден-Ексохи“. По него вече е образувано административно дело № 575/2020 г. По закон при такова искане съдът следва незабавно да изиска от МВР данни за основанието на извършваните действия, след което да се произнесе в най-кратки срокове.
В искането се изтъква, че съгласно АПК всички действия на администрацията следва да се основават на закона или на административен акт. А системното провеждане на проверки на границата за неплатени глоби и невръчени наказателни постановления и електронни фишове и то точно когато българските граждани преминават в друга държава от ЕС, не е основано нито на закона, нито на административен акт – бил той общ или нормативен.
Пред АдмС-Благоевград адвокатите се позовават на практиката на СЕС, според която ограничение на свободното движение на хора, което не е обусловено от гражданството, не може да се прави с икономически цели. „Считаме, че целите, които проверките преследват, са изцяло икономически и следователно не е налице валидно ограничение на правото на напускане на страната. Това е така, тъй като единственият резултат, към който националната мярка е насочена, е по-лесно събиране на държавни вземания. Недобросъвестно държавните органи използват факта, че преминаването през граница се осъществява само през определените за това ГКПП, за да извършат масова и автоматизирана проверка на българските и чуждестранните граждани, пребиваващи в България. Събирането на вземания е в полза единствено на държавната хазна, което насочва към незаконосъобразното икономическо оправдаване на мярката“, се заявява в искането.
Към всичко това се добавя и жалба до ВАС (Вх. № 9310/ 03.07.2020), с която по реда на чл. 185 и сл. АПК се иска да бъде прогласена нищожността на неизвестния акт на министъра на вътрешните работи, с който са променени редът и организацията за осъществяването на граничен контрол при преминаването през ГКПП чрез въвеждането на проверки за невръчени и неплатени наказателни постановления и/или електронни фишове по ЗДвП.
В жалбата до ВАС се изтъква, че извършването на граничните проверки, които засягат правата и интересите на неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно действие, неминуемо е свързано с издаването на подзаконов нормативен акт, който предвижда проверките да се извършват точно на граничните пунктове и точно когато българските граждани преминават в друга държава-членка на ЕС. В случая обаче, ако има такъв, той е издаден в устна форма или под формата на необнародвана инструкция, което води до нищожността му.
Сега предстои трите съдилища да образуват дела (това в Благоевград вече е факт) и да ги насрочат.
