С цел постигане на целите на Зеления пакт на европейско ниво и популяризирането им глобално, Европейската комисия трябва да направи оценка на тарифите за внос на селскостопански продукти и да предложи повишаването им за държави, които не прилагат или не предвиждат да прилагат в обозримо бъдеще стандарти и изисквания към селскостопанските си производители, съпоставими с тези на ЕС. Това гласи предложението на българския евродепутат Иво Христов, което бе прието снощи по време на гласуване в Комисията по земеделие и развитие на селските райони в Европарламента.
В Брюксел членовете на земеделската комисия приеха свое становище относно Плана за инвестиции за устойчива Европа – начините за финансиране на Зеления пакт. Поправката, внесена от Иво Христов, бе приета с голямо мнозинство – 41 гласа "За", 6 "Против" и 1 "Въздържал се".
Иво Христов мотивира предложението си с аргумента, че когато дадена трета страна не прилага същите стандарти като ЕС, а се ползва с преференциален митнически режим (по-ниска квота от тази за други страни), то вносното мито трябва да се повиши. По думите му, това би осигурило допълнителни средства в бюджета на Европейския съюз.
Евродепутатът коментира още, че от изказвания на редица негови колеги в Комисията по земеделие в ЕП е станало ясно, че е има подкрепа за въвеждането на мерки за защита на европейските производители от вноса от трети страни.
Христов припомни също така, че съобразно предложения Зелен пакт и Стратегията „От фермата до трапезата” от май месец т.г., земеделското производство ще трябва да намали използването на пестициди с 50% до 2030 г. и да се увеличи делът на биологичното земеделие, като целта е да станат 25% от общите земеделски площи до 2030 г.
"В България за няколко години биологичното земеделие е едва до 4-5% от земеделските площи", уточни още той и добави, че за да се постигнат заложените цели, е необходимо финансово подпомагане. Тъй като явно държавите членки не искат да плащат от собствените си бюджети, трябва да се търсят алтернативни канали.
