Членството в един или друг елитен клуб дава много права и привилегии, но е свързано и с определени задължения. Вече 13 г. България е част от Европейския съюз, но управляващите у нас (без разлика към кой цвят от политическата палитра се причисляват) все го забравят.
С повод и без повод пресмятаме какъв пост "заслужаваме" да получим в Европейската комисия или в някой от ръководните органи на Европейския съюз. Постоянно ни занимава и каква субсидия ще получим като член на общността. Но забравяме, че има и общо законодателство, което може да не ни харесва или не съвпада с разбиранията ни за правене на бизнес примерно, но трябва и да го "впишем" в нашето законодателство , и да го спазваме.
Та така сега за пореден път се наложи Европейската комисия да ни напомни , че трябва да изпълним едно такова задължение. Е, напомнянето не се отнася само за нас, а и за още шест страни, които са пропуснали да синхронизират законодателството си с това на ЕС, но това не може да бъде оправдание за нас.
Става дума за правата на акционерите.
В. "БАНКЕРЪ" попита Комисията за финансов надзор за подробностите около казуса. Нейните експерти обещаха да ни изпратят отговора си в петък.
Казусът
Седем държави от общността са съобщили частично (това са България, Гърция, Румъния и Испания) или са пропуснали да съобщят (Кипър, Португалия и Словения) какви мерки са предприети за да упражняват акционерите пълноценно правата си. Те е трябвало да включат и да приложат част от европейските правила в националните си законодателства до 10 юни 2019 г. и да съобщят на Европейската комисия какво точно са направили.
Освен това институционалните инвеститори и дружествата за управление на активи трябва да публикуват информация за своите инвестиционни стратегии и политики за ангажиране. Правилата, за които става дума увеличават прозрачността около възнагражденията на директорите и дават възможност на акционерите и те да имат думата при определянето на тези суми.
Въвеждат се защитни мерки за материалните транзакции между свързани лица (обикновено дружеството и неговият директор или контролиращ акционер), което цели да се възпрепятства източване или злоупотреба с активи на компанията.
Още през юли 2019 г. Европейската комисия , както бе казано в началото, е изпратила официални писма до шест държави, които не са въвели правилата в националното си законодателство. България, Румъния, Гърция и Испания тогава са съобщили тогава, че са предприели някои мерки и са обявили въвеждането на промените частично, докато Кипър, Португалия и Словения все още не информират за никакви мерки в тази посока.
Сега тези седем държави разполагат с три месеца, за да предприемат очакваните действия. В противен случай проблемът може да бъде отправен към Съда на ЕС, се посочва в съобщението от Европейската комисия.
Закъснялото изпълнение
Макар и с няколко месеца закъснение, през март тази година у нас бяха приети и бяха публикувани в "Държавен вестник" промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа, които "вписват" тези изисквания в законодателството ни.
В момента пък междуведомствена комисия подготвя наредба за прилагане на промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа и след това Европейската комисия ще бъде информирана за изпълнението на това задължение.
С измененията в Закона за публичното предлагане на ценни книжа са въведени разпоредби за начина на предоставяне и съхранение на необходимата идентификационна информация за даден акционер. Те вече са в сила – от 22 март, когато бяха обнародвани допълненията към този нормативен акт. Прецизира се и кръгът от лица, на които може да бъде предоставена тази информация, както и лицата, от които може да се изиска съответната информация, с цел да се улесни упражняването на правата на акционерите в публични дружества, включително защита на предаваната информация. Законодателят е предвидил и въвеждане на срок за съхраняване на идентификационните данни на акционер при съобразяване с европейския регламент за личните данни.
В изменения Закон за публичното предлагане на ценни книжа са прецизирани и разпоредбите, свързани с правото на глас на акционера по отношение на възнагражденията на членовете на управителните и контролните органи на публичното дружество. Същевременно, с оглед да се избегне конфликт на интереси между акционер в публично дружество и член на управителните и контролните органи, в чл. 112 се създават две нови алинеи – 4 и 5. В тази връзка новите разпоредби налагат съответно и някои изменения в Наредба № 48 от 20.03.2013 г. на Комисията за финансов надзор за изискванията към възнагражденията. Те ще са в посока доразвиване на елементите, заложени в политиката за възнагражденията, както и допълване на информацията, която следва да се предостави в годишния доклад на дружествата за прилагане на политиката за възнагражденията.
С измененията и допълненията на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, в нормативната уредба се въвежда фигурата на "упълномощен съветник". Той ще е юридическо лице, което по занятие анализира вече разкрита, регулирана и друга информация, свързана с публични дружества, с цел предоставяне на проучвания, съвети и препоръки във връзка с упражняването на правото на глас от инвеститорите. Въвеждат се задължения, които ще има упълномощеният съветник към инвеститорите, а именно публикуване на интернет страницата му и актуализиране на публикуваната от него информация в хода на извършване на основната му дейност. Въвеждат се също така изисквания за прилагане на кодекс на поведение от тези лица, както и други задължения към инвеститорите. Надзорът за спазване на тези задължения ще осъществява Комисията за финансов надзор, при която тези лица следва да бъдат регистрирани. За тази цел е направено изменение и в Закона за Комисията за финансов надзор.
Казаното дотук не изчерпва темата, но в. "БАНКЕРЪ" ще продължи да пита и я коментира.
Директиви и регламенти
На 22.03.2020 г., в ДВ 26/2020 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. С него се транспонират в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2017/828 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2007/36/ЕО по отношение на насърчаването на дългосрочната ангажираност на акционерите, предвиждат се и мерки по прилагането на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212 на Комисията от 3 септември 2018 г. за определяне на минимални изисквания за прилагането на разпоредбите на Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на идентификацията на акционерите, предаването на информация и улесняването на упражняването на правата на акционерите (Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1212).
Акционерът има право
Колко притежатели на ценни книжа са се възползвали от правата, дадените им от закона ? Трудно е да се пресметне , но са малко. Поне в България. През първите една-две години след масовата приватизация, през 1998 г. имаше ентусиазъм, и мечти, и очаквания. В интерес на истината повечето българи смятат, че предназначението на акциите е само да им носят дивидент. Другото не е важно. И след разочарованието от липсата дивидент след 1998 г. масово забравиха за своето акционерно участие.
А освен дивидент, акцията е и документ, който дава право на притежателя й на активно участие в управлението на фирмата, в която е акционер.
ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА:
-Право на участие в разпределението на печалбата и право на дивидент,
-Право на ликвидационен дял,
-Право на записване на част от новите акции при увеличение на капитала.
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА:
-Право на глас в общото събрание на акционерите,
-Право на свикване на общо събрание на акционерите,
-Включване на допълнителни въпроси в дневния ред на общото събрание,
-Право да избира и да бъде избиран в управителните органи,
-Право на сведения,
-Право на защита на акционерното участие,
-Право на предявяване на иск за търсене на отговорност от членовете на съвета на директорите.
