Казал го е народът – „Каквото човек сам си направи, и Господ после не може да му помогне!“
Поне от 20 г. нормалните медии и нормалните неправителствени организации (колкото и да звучи странно, в България все още има и такива „животни“) предупреждават обитателите на т. нар. политически елит да не си играят на законодатели и да не се гаврят с правото и правосъдието. Или казано на обикновен български език – да не си мислят, че историята започва от тях, а царуването им е вечно.
За никого не е тайна, че България влезе в Европейския съюз без да отговаря дори на половин условие за пълноправно членство. Формална хармонизация на националната нормативна уредба с общностното право, жалко подобие на съдебна реформа, тотална политическа зависимост на съдебната система от прищевките на управляващите партии и техните задкулисни спонсори.
Това са само част от причините, поради които България пристъпи прага на Общия европейски дом с
мониторинговия воденичен камък на шията,
познат като Механизъм за сътрудничество и проверка.
Истината е, че това си беше чист компромис. Или по-скоро – сделка: вие ни пускате в ЕС, ние си мълчим по въпроса къде потънаха поне половината от 250-те милиона евро, инвестирани от Брюксел в реформата на съдебната власт по време на предприсъединителния процес.
Днес, 13 години по-късно, резултатите са повече от очевидни.
Богатите европейски държави
по никакъв начин не искат да хрантутят повече
по-малките, по-бедните и по-крадливите си „посестрими“. Но, понеже хората там са възпитани и никога не скачат трупешката върху главите на падналите от власт свои опоненти, никой няма да ни посочи с пръст и да каже „България не заслужаваше да влезе в Европейския съюз, но еди кой си взе един куфар с пари и уреди въпроса!“
Никой няма и да ни изгони, защото тогава на брюкселци ще им се наложи да обяснят причините, поради които България хем е подложена на мониторинг заради провалената съдебна реформа, хем се ползва със същите финансови блага (около 24 млрд. евро за първите два програмни периода – 2007-2014 г. и 2014-2020 г.), като нормалните държави членки.
Приказката обаче върви към своя край. Дебатите в Европейската комисия и в Европейския парламент на тема „Достъп до средствата в еврофондовете срещу доказано върховенство на закона“ – също.
Крайният резултат е известен: наближава денят, в който
Брюксел официално ще прекрати порочната практика на платената лоялност
и ще започне да „раздава“ кредити, а не безвъзмездни подаръци. Случи ли се това, на клетия български народ ще му се стъжни. Защото нито управляващите, нито техните политически опоненти имат дори най-смътна представа как точно ще управляват милата ни татковина без европейските милиарди.
И, за да разберат поне по-възрастните какво точно ни очаква, ситуацията е… втора перестройка.
Трудно е с две-три изречения да обобщим какво ни очаква, ако здравият разум в Брюксел надделее и безконтролното (на практика) раздаване на „безплатни“ милиарди секне. Още по-трудно става, ако притурим в сметките и условието „Доказвате върховенство на закона – получаване нужните ви пари!“ Защото
в България върховенство има, но… нормални и действащи закони няма.
Според официалната статистика, към днешна дата у нас действат около 360 закона. На пръв поглед – нормално количество. Ненормалното започва оттук нататък, защото за правилното им прилагане съществуват… над 13 000 подзаконови нормативни акта – правилници, постановления, наредби, тарифи, заповеди и т.н. А още по-ненормалното е, че поне половината от тези подзаконови нормативни акта отменят или подменят както съдържанието на законите, така и на конституцията.
Резултатът го откриваме там, където… т. нар. компетентни ведомства не желаят да го открият. По данни на Международния валутен фонд, поне през периода 2017-2019 г.
делът на сивата икономика в България е около 36% от брутния вътрешен продукт (БВП)
годишно. Казано на най-прост език, това означава следното: гърчим се и се унижаваме пред Брюксел за по 30 милиарда евро на петилетка, докато през пръстите и под носа на държавата изтичат по… 15 милиарда евро годишно!
В „разходната калкулация“ трябва да прибавим още по 3.5 млрд. лв. на година, които държавата харчи за издръжка на МВР, органите на съдебната власт, ДАНС, НАП, Агенция „Митници“ и другите знайни и незнайни пазители на държавните и обществени интереси.
И къде, в крайна сметка, е Киро на кирия?
За по-малко от седем месеца Иван Гешев престана да бъде радост! Не за друго, а защото сбъдна мечтите на всички свои предшественици… едновременно:
прокуратурата вече не е адвокат на държавата, а неин едноличен господар.
Неуязвими няма, недосегаеми – също!
Непокорните милионери, които от десетилетия приемахме като нещо дадено ни свише, усетиха дебелия. Някои от тях успяха да спасят огризките от бизнесите си, други дадоха фира и предпочетоха изгнанието, а трети директно прегърнаха поговорката „По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен!“
Чудно обаче, защо ли усещането за корупция все още надделява над усещането за справедливост?
Защото тука е така – нищо не е такова, каквото изглежда! Досущ както в култовия сериал на Дейвид Линч – „Туин пийкс“.
Ей го, на – на 8 юли преторианската гвардия на Гешев във Висшия съдебен съвет, позната като Прокурорска колегия, изрично предупреди политическия елит и ръководителите на държавата, че
за прокуратурата може да се говори само мълчешком.
Жестомимичните преводи също са забранени.
На 9 юли юли сутринта, екипи на прокуратурата и полицията атакуваха и превзеха президентството, размахвайки не едно, а две съдебни разрешения за обиск. Атаката бе проведена по всички прави на Холивуд – автомобили с буркани, завардени входове, въоръжени униформени, сурови брадати типове в цивилни дрешки…
В същото време, главният прокурор и главният секретар на МВР бяха в Габрово и кротко обясняваха на тамошните журналисти
колко е важно битовата престъпност да бъде смазана веднъж завинаги.
И колко политиците бъркат, когато се закачат с прокуратурата:
„Опитът на един, засега неуспял политик, да щурмува Зимния дворец, е неуспешен към този момент поради няколко причини. Най-малкото това не е Зимния дворец, вътре не е Каренин, той е с гумена лодка, а не с „Аврора“. Явно се опитва да установи работническо-селска власт. Дали ще успее, не мога да ви кажа!“
С тези няколко палави изречения, главният прокурор Иван Гешев обобщи т. нар. дебаркиране на Христо Иванов на бившия плаж до бургаските сараи на Доган в парк „Росенец“.
Думам ти дъще, сещай се снахо, козирувай… свате!
