Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата на Софийския градски съд (СГС) по в.н.о.х.д. № 863/2019 г. в протестираната част, с която подсъдимият Чавдар Стоянов е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 157, ал. 1 от НК. Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
С присъда по н.о.х.д. № 6814/2017 г. на Софийския районен съд подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 143, ал. 1 – опит за принуда на Г. И., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, отложено за срок от 3 години, и по чл. 157, ал. 1, предл. 1-во, алт. 1-ва НК (извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – К. Л., като употребил за това сила), за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, отложено за срок от 5 години.
С присъдата на СГС първоинстанционната е отменена в частта по отношение на второто обвинение (по чл. 157, ал. 1), като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан.
Делото пред ВКС е образувано по касационен протест срещу присъдата на СГС в оправдателната ú част.
Тричленният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. Върховните съдии посочват, че същественото затруднение при произнасянето на предходните съдебни състави по съставомерността на повдигнатото обвинение се корени в изначалната му неяснота и непълнота – нито в обстоятелствената част на обвинителния акт, нито в диспозитива му не са недвусмислено конкретизирани и разграничени инкриминираните на подсъдимия действия на полово удовлетворение от действията по упражняване на сила спрямо пострадалия. С оглед спецификата на установената фактическа обстановка не става ясно кои именно са сексуалните („развратни“) действия, с които е осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл. 157, ал. 1 от НК, и кои са действията на дееца, в които се е изразила употребата на сила, също като съставомерен признак на престъплението, или пък в разглеждания случай се касае за проява на садизъм… Неяснотата на обвинението е рефлектирала в това, че всеки от предходните съдебни състави е дал собствено субективно тълкуване на параметрите на обвинението.
Тричленният състав на ВКС е категоричен, че описаното в обвинителния акт поведение на подсъдимия не очертава съставомерно по чл. 157, ал. 1, пр. 2 от НК деяние, поради което той правилно е оправдан по така повдигнатото му обвинение. Констатираните дефекти на обвинителния акт не биха могли да бъдат отстранени чрез отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото. Прокурорът не може в качеството си на страна да се позовава на своето процесуално поведение на досъдебната фаза – по времето, когато е бил „господар на процеса“, и противно на принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение, да претендира отмяна на присъдата за нарушения, свързани със собствената му процесуална фигура, с извършени от самия него незаконосъобразни действия и допуснати бездействия.
Тричленният състав на ВКС установява и друго основание за несъставомерност на инкриминираното на подсъдимия престъпление. В решението пише: „Следва да се изясни, че мастурбирането на дееца не представлява престъпно хомосексуално действие по удовлетворяване на полово желание по смисъла на чл. 157, ал. 1 от НК. И двете визирани в цитираната разпоредба съставомерни форми на изпълнителното деяние са контактни“. Всякакви действия, които не включват телесно съприкосновение, макар и със сексуален характер, не са съставомерни по чл. 157 от НК. Върховните съдии цитират в мотивите си практика на Върховния съд и на ВКС в този смисъл.
