На днешния ден можем да си спомним за Адам Смит (Adam Smith) – шотландският социален философ и един от основоположниците на политическата икономия. Той е починал през 1790 г. в Единбург. Една от основните фигура на Шотландското Просвещение, той е автор на "Теория на моралните чувства" и "Изследване на природата и причините за богатството на народите". Втората от тези книги, обикновено наричана само "Богатството на народите", се смята за неговия magnum opus (на латински: "велико дело") и за първият труд на съвременната икономика. Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Адам Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на капитализма.
През 1776 г. той издава "Богатството на народите" (The Wealth of Nations) и книгата се превръща в голям успех, като първото издание е продадено само за шест месеца. В нея застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично-описателния метод, като изхожда от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката.
Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. – труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки, казва Адам Смит.
"Богатството на народите" на Адам Смит се превръща в предвестник на съвременната икономическа наука. Така съвременният икономист Джордж Стиглър приписва на шотландеца най-важното изходно твърдение на цялата икономическа наука и създаването на теорията за разпределението на ресурсите. Пол Самюелсън пък смята прилагането на търсенето и предлагането към заплати, ренти и печалба, което прави Адам Смит, са валиден и ценен предшественик на теорията за общото равновесие, формулирана столетие по-късно. А допускането му за краткосрочно и средносрочно нарастване на заплатите в резултат на натрупването на капитал и на изобретенията е реалистично продвиждане, изоставено неправилно от някои по-късни изследователи, като Томас Малтус, Дейвид Рикардо и Карл Маркс.
Адам Смит разглежда трудовата теория за стойността, според която вложеният труд е единствен източник на стойността на дадена стока, като приложима към примитивните общества, но не и към съвременната му икономическа система. През XIX век Дейвид Рикардо се опитва да адаптира трудовата теория към съвременните условия, а по-късно Карл Маркс я превръща в централен елемент на своята икономическа теория. В съвременната икономика се използва по-различен подход, според който стойността се определя от това, колко са готова да дадат икономическите агенти, за да придобият съответната стока.
Още приживе възгледите на Адам Смит са спорни, а общият му подход и литературният му стил предизвикват сатирични коментари от страна на торите. По-късно Йозеф Шумпетер отрича приносите му като неоригинални, а разсъжденията му като повърхностни, но за сметка на това достъпни за по-широк кръг читатели.
Твърди се, че британският министър-председател Маргарет Тачър обикновено носи копие на Богатството на народите в ръчната си чанта.
Във Великобритания образът на Адам Смит е отпечатан на банкноти, издадени от две различни банки. Портретът му присъства от 1981 г. на банкнотите от 50 паунда, издавани от "Клайдсдейл Банк" в Шотландия, а от 2007-а ликът му е и на нова серия банкноти от 20 паунда на Английската банка, с което той става първият шотландец, изобразен на английска банкнота.
На 4 юли 2008 г. в Единбург е открит голям паметник на Адам Смит, изработен от скулптора Александър Стодарт. Той представлява бронзова статуя с височина 3 метра, разположена край катедралата Сейнт Джайлс.
