На този ден през 1879 г. с Указ на княз Александър Батенберг са открити първите български дипломатически представителства в чужбина и са назначени първите български дипломатически агенти. Те са в съседните страни – Османската империя, Сърбия и Румъния. А Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович са изпратени да представляват страната ни в Цариград, Букурещ и Белград.
На 17 юли 1879 г. на основание на чл. 161 от Търновската конституция е създадено Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ, с Указ № 23) като централна държавна институция за организиране, ръководство и провеждане на външната политика на България чрез дипломатически представителства в чужбина (агентства, консулства, легации).
Първото правителство на България е назначено на 17 юли (5 юли стар стил) 1879 г. от княз Александър I с цел да подготви изборите за първото обикновено Народно събрание. В състава му влизат петима представители на Консервативната партия. То остава на власт до 6 декември (24 ноември стар стил) същата година.
Първият външен министър на страната ни е Марко Димитриев Балабанов, юрист и политик от Консервативната партия, по-късно от Прогресивнолибералната партия. Той е заема този пост на два пъти – през 1879 г. и после през 1883-1884 г. във втория и третия кабинет на Драган Цанков.
През 1901 г. Марко Балабанов е избран за председател на XI обикновено Народно събрание.
Освен активната политическа дейност, Марко Балабанов преподава гръцки език и литература (1889-1898 г.) и римско, византийско и канонично право (1892-1902 г.) в новосъздаденото Висше училище, днес Софийски университет "Свети Климент Охридски".
За своите заслуги Марко Балабанов е избран през 1881-а за дописен, а от 1884-а – за редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.
През 1902-1903 г. той е дипломатически представител в Румъния, а през 1905-а – в Гърция.
Марко Балабанов умира на 16 юни 1921 г. в София, според Данаил Крапчев в немотия.
