На днешния ден през 1996 г. XXXVII Народно събрание приема Закон за националните символи и герба на България.
Това е второто обикновено Народно събрание на България, съставено след падането на социалистическия режим през 1989 година. То работи от 12 януари 1995 г. до 13 февруари 1997 година. Народното събрание е разпуснато преждевременно поради дълбоката криза, в която навлиза страната.
Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него – царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз "Съединението прави силата".
Това е първият герб на България след края на социалистическото управление в края на 80-те години на ХХ век. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.
Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:
"Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лявата и дясната хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви "Съединението прави силата".
В българската конституционна практика съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. В Глава IV "За герба на царството, за печата и за народното знаме“" на Търновската конституция, в Глава IX "Герб, печат, знаме, столица" на Димитровската конституция (от 1947 г.), в Глава IX "Герб, печат, знаме, столица" на Живковата конституция (от 1971 г.).
Глава X от действащата в момента Конституция на Република България носи заглавието "Герб, печат, знаме, химн, столица". Член 164 от Конституцията гласи: "Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит", с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.
Най-старият български герб датира от около 1295 година.
Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство (от 681 до 1018 г.). Лъвът, като символ на власт, сила и храброст, е засвидетелстван и през Второто българско царство.
Най-старият български герб датира от около 1295 година. Откриването му е вследствие на работата на двама членове на Българското хералдическо и вексилоложко общество – Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ.
През 2004 година друг член на БХВО – д-р Стоян Антонов, открива "герба на императора на България" в Гелдренския гербовник. До 2003 година се смята, че най-старият български герб датира от XIV век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.
