Китай е един от важните партньори на България през годините. През 2011 г. стокообменът между двете страни прескочи сумата от един милиард долара, през 2017-а надмина два милиарда и продължава да расте. Но търговското салдо все пак е отрицателно за нашата страна.
Поднебесната империя е третият по големина търговски партньор на България сред страните извън Европейския съюз и вторият по размер на българския износ.
През миналата година двустранната търговия е достигнала 2.58 млрд. щ.д, като увеличението е с 5.8% спрямо 2018-а. Българският износ расте с 3.8% – до 914.9 млн. щ.д., но вносът е почти два пъти по-голям – 1.66 млрд. щ.д. (+6.9 процента).
Търсят се възможности за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и по-конкретно на продукти, с които страната ни е известна в Азия, сочат хората от икономическото министерство.
Според анализите им, потенциал за сътрудничество и интерес за разширяване на традиционния български износ към Китай има – за селскостопанските продукти, за храни, вино, минерална вода, етерични масла и козметични продукти. Нови допирни точки обаче могат да се търсят в производството на продукти с висока добавена стойност – на химическата и фармацевтичната промишленост, на електрониката, на машиностроенето и производството на резервните части…
Китайските туристи тепърва ще откриват красотата на Страната на розите. Но може да се каже, че и Китай вече се е превърнал в посещавана от българите дестинация.
Инвестиции от Китай в България
"В сътрудничеството си с Китай българската страна се стреми да привлича сериозни китайски инвестиции в сектори, в които страната ни има традиционни предимства и такива, които осигуряват висока добавена стойност и повишена конкурентоспособност на икономиката – машиностроене, автомобилостроене, електроника и електротехника, информационни и комуникационни технологии, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост". Това е написано на страницата на Министерството на икономиката.
Припомняме , че през юли 2018 г. председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян беше на посещение в България. То бе съчетано с провеждането в София на Седмата среща на правителствените ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай (Среща на върха "16+1").
Тогава бяха подписани редица двустранни споразумения, които звучаха много обещаващо. Те предвиждаха:
– сътрудничество в областта на малките и средни предприятия (МСП);
– сътрудничество в областта на науката и технологиите;
– финансово сътрудничество между банките за развитие на двете страни;
– съвместно изграждане и управление на индустриални зони;
– ползване на разплащателните карти на "Юнион Пей" в България;
– износ на българско вино, розово масло и козметика;
– изграждане на нова централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и т.н.
После обаче не последва нищо съществено.
Вярно, съществуват няколко "живи" проекта, един от които е придобиването на софтуерната компания "ММ Solutions" от китайската Thunder Software Technology през 2017 година.
Първият голям проект обаче – българският завод за производство на китайски автомобили "Грей уол" в с. Баховица – умря през 2016 г. – още преди да е стъпил на пазара по-сериозно.
Географското положение може да е
конкурентно предимство на България –
не само във физическия, но и в дигиталния свят, а доказателство за това е откритият през ноември 2017 г. в "Индустриална зона Тракия" край Пловдив "Логистичен център за електронна търговия със селскостопански и други продукти" с Китай. Източната страна е важен партньор на България в Азия. А така се разшириха хоризонтите на сътрудничеството в две области, които са значими за икономиките и на двете държави – селското стопанство и електронната търговия.
Не една и две делегации от Китай, в които участват представители на Китайската банка за развитие, на транспортни и строителни фирми, сред които и на китайските железници, идваха, разглеждаха, разговаряха с отговорните фактори в държавата. Проявяваха интерес към строителството на интермодален терминал Варна, както и към модернизациите на железопътните линии Варна – Русе и Карнобат – Синдел.
Китайски компании бяха заявили
интерес да участват в големи проекти.
"Чайна Нешънъл Нюклиър корпорейшън пък изпрати писмо за интерес към участие в изграждането на АЕЦ "Белене" през февруари 2018 година. Запитване за ядрения проект имаше и от друга китайска фирма – "Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън" – още през 2016 година.Но тогава правителството още не беше решило дали ще възражда строежа на АЕЦ "Белене".
Китайски фирми проявяваха интерес и към строителството на втори мост край Русе и към скоростния път между Русе и Велико Търново,, към тунела под Шипка, и към автомагистрала "Черно море" между Варна и Бургас , а също към изграждането на АМ "Хемус"
В крайна сметка до момента няма големи инфраструктурни проекти у нас, в които да участват китайски инвестиции. Проблемът е, че българското правителство не дава държавни гаранции, а китайците са свикнали да работят по такъв начин. И още нещо специфично за бизнеса от тази азиатска страна – самоучастието в проектите. А то е сред основните изисквания за финансиране от Китай.
