Г-н Вацев, наскоро една ваша фраза направи впечатление: "Когато коментират събитията, българските международни журналисти се изхитряват да не виждат политиката". Какво имате предвид?
Имах конкретен повод. Българската журналистика, с цялата си корпоративност, отказа да види политически онова, което се случва в САЩ. В три велики сили – САЩ, Русия и Китай – се решава въпросът за властта. Има съдбовни неща, а нашата международна журналистика се занимава с кухненски разправии и дребни скандалчета.
В контекста на тази сложна международна обстановка, само вътрешни ли са проблемите на властта в България ?
В България още не е решен въпросът кой курс ще вземе Бойко Борисов, ако остане на власт. Има едно събитие, за което не се говори, а то е с фатална важност. Към края на лятото ще бъде готов тръбопровода, който ние наричаме „Балкански поток“, всъщност е „Турски поток“. Не името е важно, а какво ще тече през него. Позицията на „Газпром“ е категорична – 80% наш газ и 20% каквото пожелаете. Американската позиция е точно обратната – 80% диверсифициран газ.
Европейската позиция съвпада с американската, защото става дума за внос в ЕС, а не в България.
Европейските съображения все още могат да се оспорват и заобикалят, но позицията на Тръмп е абсолютно категорична. Руското становище също. Ако двете свръхсили можеха да се уговорят за 50 на 50, Борисов щеше да живее спокойно. Това обаче е невъзможно. От начина, по който той ще отговори на този въпрос, зависи кого ще разсърди. Подобна перспектива е нежелана за всеки.
Правителството има да решава проклет геополитически въпрос, а в геополитиката грешките се плащат по най-скъпата тарифа. Борисов не може да се скара със САЩ – Тръмп решава бързо, еднолично и безжалостно. С Путин е аналогично, той често ни обвинява, че хитруваме. Това е особеност на характера на руския президент – той не е добродушен и може да те удави в капка вода. Ето проблемът, който Борисов трябва да реши най-късно до края на септември. В противен случай зимата ще бъде гореща за него.
Само че ние сме член на ЕС и трябва да реагираме според общоевропейските интереси – това го улеснява.
Кремъл такива отговори не приема, това е особена геополитическа стилистика.
Значи очаквате Борисов да пусне тези 80% на „Газпром“?
Не, не очаквам. Очаквам Борисов да изживее много сложен период. Мина времето, когато Станишев можеше да върви по широката алея между Белия дом и Кремъл и да кима в двете посоки. Тогава беше лесно. Сега е невъзможно. И в Москва, и във Вашингтон не приемат сериозно аргументацията „Ние сме европейци“, когато става дума за глобални геополитически интереси. Имате ли спомен кога за последен път нашият национален суверенитет е бил зачетен?
Но трябва да се зачита факторът ЕС, който е глобална сила.
Руското отношение към ЕС едва ли топли сърцата в Брюксел, а американското е открито отрицателно. Нито САЩ, нито Китай, нито Русия приемат Европа по начина, който ние бихме искали. Така че нашето извинение с ЕС не тежи достатъчно.
Смятате ли, че като изключим военно-промишления аспект, думата на Русия все още е толкова тежка? След като тя премина от двуполюсния към еднополюсен модел, а сега съществува в многополюсен, светът не се ли връща отново към двуполюсния, в който обаче вместо САЩ и Русия, имаме САЩ и Китай?
Не. Много съм мислил по този въпрос. Русия е важна не само с ядрените си оръжия, а и със залежите си на суровини.
Да си суровинна икономика не е привилегия в днешно време.
Така е. А и Доналд Тръмп сам посочи кой е големият враг на Щатите днес – Китай. Проблемът е там, че глобализацията вече е към края си. Тя ще завърши с клъстъризиране и формиране на четири глобални региона, които ще общуват навътре в себе си. Три от тях са англосаксонският свят плюс Мексико и Канада; Европейския съюз; Китай и Русия – като руснаците разпъват ядрен и газов чадър над Китай. Четвъртият клъстър ще се формира в Латинска Америка – под доминацията на бурно развиващата се Бразилия. Така ще бъде парцелиран светът. Африка, според старото геополитическо разбиране, не е континент, а крайбрежие, където корабите зареждат.
Ювал Харири наскоро каза, че единственият полезен ход на световното общество за спасение на свободите и гражданските права е глобална солидарност, а не националистическа изолация. Защото силните на деня сега са диктаторите или диктаторски профилираните демократи.
Четворната схема на световната клъстъризация е достатъчно диктаторски модел по природата си. Няма нужда от злобни диктатори, има прекалено силни регионални интереси. Така че глобализацията ще се оттече в регионализация.
Но единственият шанс на Европа да остане елитна глобална сила е нейното консолидиране, а не национализиране и фрагментиране.
ЕС няма да отговаря на идеята за глобална сила в това бъдеще, което обсъждаме. Тук ще има отделни свръхсили и регионални лидери. Всъщност, самият ЕС представлява състояние на икономически мир между Германия и Франция. Оста Берлин – Париж е "коляновия вал" на цялата европейска интеграция. Германия и Франция обаче са велики сили, но не са глобални сили.
Казвате, че политически глобализацията е обречена, но технологиите ни вкараха в необратимата информационна и комуникационна глобализация.
Китай си направи свой собствен интернет, Русия също върви натам.
Тоест – в Китай и Русия ще произвеждат собствена истина?
Интернет не е източник на истина.
Но е източник на информация. След като правиш своя система, значи някои информации те плашат. Това сме го гледали.
Интернет е проводник на интереси, на глобални интереси. В западния интернет господства Бил Гейтс.
На няколко места Вие говорите за неизбежни войни и то в рамките на 2020 г. – от една страна между Русия и Украйна, от друга между САЩ и Китай заради Тайван.
Геополтиката приема, че войните са неизбежни, а мирът е паузата между две войни. До 2025 г. вероятно нещо ще се случи. На военните в Русия не им се воюва, те предпочитат дрънкането на оръжия, за да увеличават поръчките си. Проблемът ще дойде от другата страна.
По време на Студената война САЩ и СССР не спряха да воюват, но изнасяха сраженията в трети страни.
Студената война се завръща и тя е нещо много хубаво, защото замества горещата.
Студената война не стана гореща благодарение на ядреното оръжие и страхът от него. Бойните ядрени глави се оказаха основен миротворец на планетата.
Да, точно така. Но войната между Русия и Украйна е неизбежна. Особено, ако Тръмп загуби изборите в САЩ. За режимът в Киев войната е единственото спасително решение – общоевропейска подкрепа, американски ангажименти, световно обществено мнение. Добрият геополитически анализатор трябва да предвиди това.
Защо либерализмът, тази мечта и надежда на Просвещението, в устите на някои хора вече е мръсна дума?
Сегашният либерализъм няма нищо общо с либерализма на отците основатели.
Техният либерализъм беше относителен, те до един бяха робовладелци.
Съгласен съм. Но либерализмът е губеща доктрина.
Разговора води Емил Янев
Валентин Вацев, геополитически експерт.
