Кирил Иванов
инвестиционен консултант
Най-очакваното събитие за финансовите пазари през миналата седмица беше планираното решение на Федералният резерв на САЩ (FED) за определяне на нивото на основната лихва. Не по-малко важно за инвеститорите беше и изказването на председателят на FED Джером Пауъл по време на нарочна пресконференция минути след обявяването на решението. В първата част липсваше изненада и както се очакваше основната лихва беше оставена без промяна. От друга страна, изразените очаквания на управлението на най-важната централна банка в света за хода на икономическите процеси бяха изключително мрачни и не намекваха в никаква степен за скорошно затягане на монетарният курс. Дори прозвуча призив за още по-стимулираща фискална политика. Ето оттук произлиза и пазарният принцип, че лошите новини са добри новини, защото когато управляващите очакват слаба икономика, традиционно те прибягват към използването на повече стимули.
Тези стимули бяха в основата и на поредното рязко покачване на котировките на ценните метали. Златото успя да отбележи нов исторически рекорд и почти „превзе“ нивото от 2000 долара за тройунция (31.1 грама). Същевременно среброто успя за момент да надхвърли 26 долара за тройунция, след което последва прибиране на печалби и котировките се спуснаха до около 23 долара. При петрола тази седмица настроенията бяха смесени. Отчетеният солиден спад на резервите от суров петрол в САЩ, внесе известен оптимизъм за пазарното поведение на енергийната суровина, но ръстът при преработената продукция и влошаващите се данни за пандемията от COVID-19 не позволиха на "черното злато" да поскъпне над 42 долара за барел.
Борсовите индекси продължиха да се движат в близост до рекордните си нива, но при сравнително висока волатилност.
У нас също като цяло търговията вървя в тесни граници, а най-представителният български индекс SOFIX отново „гравитираше“ около нивото от 440 пункта. В движенията на „сините чипове“ отново липсваше синхрон, което не позволи и на индекса да поеме в ясна посока.
Сред най-засегнатите от разпродажбите бяха книжата на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Софарма. Акциите на ПИБ бяха под натиск и „удариха“ нивото от 2,14 лв. за дял преди Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да реши, че покупката на 18,35% от капитала на ПИБ от страна на държавната ББР не представлява концентрация и сделката може да продължи. След което търговията се установи на нивата около 2,30 лв. за дял. Фармацевтичният концерн "Софарма" загуби над 2% от капитализацията си през седмицата – до 2,94 лв. за дял. Същевременно КЗК разреши на дъщерният търговец на едро с медикаменти "Софарма Трейдинг" едноличен контрол върху "Ес Си Ес Франчайз" АД и "Санита Франчайзинг" АД. Заедно двете франчайзингови компании стопанисват в България над 150 аптеки, докато Софарма трейдинг притежава над 60 собствени аптеки.
Един бивш "син чип" на "БФБ-София", който преди години беше включен в изчисляването на SOFIX, а именно "Спарки Елтос," е обявен в несъстоятелност заради невъзможност компанията да обслужва задълженията си. След публикацията на тази новина сделки с акциите на производителя на електроинструменти се сключиха на нивата 0.025 и 0.038 лв. за дял.
"Алкомет" публикува отчета си за полугодието, от който става ясно, че дружеството свива с около 1% приходите си, в сравнение с 2019 год., но това, в комбинация с по-високите разходи, е достатъчно за да "изтрие" напълно печалбата от 5,5 млн. лв., реализирана година по-рано. Въпреки това, книжата на шуменското дружество поскъпнаха с около 2,5% – до 5,85 лв. за дял.
