Усещане за инфлация тревожи инвеститорите и ги тласка към придобиване на алтернативни активи. Сред тях е златото – традиционното спасително убежище в смутни времена – защото то успява да запази стойността си, ако нещата се объркат и цените на хартиените активи потънат.
Още от началото на финансовата криза през 2008-а инвеститори и експерти в хор предупреждават, че близките до нула лихвени проценти и покупките на облигации, предприети от Федералния резерв, ще наводнят икономиката с долари, ще качат потребителските цени и ще родят пазарни балони, които ще се спукат. Инфлацията обаче упорито не идва, акциите на глобалните компании са се отплатили на вложителите със 150% доход, включително от дивиденти, а дългосрочните облигации са удвоили парите на инвеститорите. Дори пандемията от COVID-19 и предизвиканата от нея рецесия не успяват да заличат тези печалби. През този десетгодишен период физическото злато е поскъпнало с малко под 60 процента.
Напоследък златото набра скорост и достигна рекордните 2064 щ. долара за тройунция /в средата на август/ срещу 1700 долара в началото на май.
Бързото движение предизвика неминуема корекция и в момента златните котировки се движат в близост до 1930 долара за тройунция. А във въздуха отново се носи инфлационен полъх, но той тревожи най-вече индивидуалните инвеститори. Които, редом със златото започват да кътат Bitcoin и дори … уиски като форма на застраховка.
Това не означава, че пазарните играчи очакват внезапен или драматичен инфлационен взрив. Потребителските цени в САЩ са се увеличили с 1% годишно през юли. Котировките на пазарите на облигации, където търговците могат да залагат на бъдещите инфлационни равнища, показват, че те вероятно ще вървят нагоре. Въпреки това, инвеститорите в инструменти с фиксиран доход очакват едва 1.7% годишна инфлация през идното десетилетие.
Една от причините за хеджирането е, че инфлацията може да надхвърли тези 1.7% с един или повече проценти и те ще разклатят ситемата. При това "не защото 3% са хиперинфлация, а защото 3% годишно могат да отнемат половината от личното състояние за по-малко от 25 години", пресмята Нихил Чандра – инвестиционен директор във физически активи в "Авива инвестърс". Той препоръчва носещи доход инвестиции каквито са недвижимите имоти като начин за париране на ценовия ръст.
Доколко златото би осигурило протекция на инвеститорите е по-сложен въпрос. Просто защото то "не е надеждна инфлационна застраховка", според Кембъл Харви – професор по финанси в университета "Дюк", специализирал се в управление на риск и портфейли. Харви и екип от негови колеги са установили, че скъпоценният метал е успял да съхрани по забележителен начин стойността си от римско време насам, но е податливо на маниакални подеми и крахове за по-кратки периоди. А точно в този момент, коригираната съобразно инфлацията стойност на златото е скъпа в сравнение с предишните си цени. И ако се върне към усреднената си стойност в дългосрочен план, инвеститорите, които са се включили късно в подема му, могат да загубят доста пари.
Купувачите на криптовалути се ръководят от сходни на "златните" мотиви.
Макар че във виртуалните пари няма нищо физическо, начинът, по който са създадени, ограничава предлагането и вдъхва надежди на собствениците си, че могат да съхранят стойността си, ако хартиените валути катастрофират. Bitcoin, например, е поскъпнал с около 60% през тази година – до почти 11300 щ. долара. Майкъл Новограц – основател и главен изпълнителен директор на "Галакси инвестмънт партнърс" в Ню Йорк – смята, че "и златото, и Bitcon, са защита единствено срещу несигурността, която ни заобикаля". Той е вложил около една четвърт от личното си състояние в криптовалути и в свързани с тях дейности.
Новият любим актив на инвеститора в търговски имоти Джеймс Скот пък е доста "по-ликвиден" (бел. ред. – игра на думи: liquid – течен и ликвиден на английски): уиски в бурета – поне 4 хил. литра, съхранявани в склад в Шотландия.
Скот се е привързал към напитката под влияние на сегашната си съпруга, която го подигравала, че поръчва водка. Той започнал първоначално да колекционира бутилки – преди шест години, а след това се прехвърлил на по-едрите разфасовки. Неотдавна пък продал 28-годишно буре с шотландско малцово уиски "Бунахабхайн" след като то поскъпнало с 10% само за 11 месеца. И доказало по този начин, че се е справило блестящо с инфлацията.
Но ако инфлационните страхове не се материализират, Скот не се притеснява, защото, за разлика от чисто финансовите активи, "уискито има душа" и "ако не проработи като инвестиция, с него поне може да се спретне страхотно парти в края на деня".