През второто тримесечие на тази година строителите са имали повече работа, защото и сградите са повече и жилищата в тях. Поне така показват предварителни данни на Националния статистически институт, сравнени със същия период на миналата година. Броят на построените и въведените в експлоатация жилищни сгради през второто тримесечие на тази година е 766, а жилищата в тях са 3660.
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради най-голям е броят на тези със стоманобетонна конструкция – те са 81.3% от всички постройки. Има също така и сгради, изградени с тухли, с някакви други материали, и най-малко са тези с панелна конструкция (едва 0.4%).
Жилищната площ на новопостроените жилища се увеличава с 52.5% и достига 232 100 кв. метра.
Същевременно и средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 89.7 кв. м през второто тримесечие на миналата година на 86.9 кв. през тази година. Изненадващо най-голяма е тази площ в областите Разград и Силистра – съответно 137.6 кв. м и 135.3 кв. метра. А най-малка е средната полезна площ в областите Велико Търново и Монтана – съответно по 62.5 кв. м и по 57 кв. метра.
Българите все по-често предпочитат и избират да живеят в къща вместо в апартамент, поне такива са данните от НСИ за въведените в експлоатация жилища. Къщите са с най-голям относителният дял на новопостроените обекти (69.8%), като далеч назад остават жилищните кооперации. В сравнение с второто тримесечие на миналата година се наблюдава увеличение в броя на новопостроените къщи, на жилищните блокове и на сградите от смесен тип.
И през второто тримесечие в икономически най-активните области са въведени в експлоатация и повече сгради и жилища в тях. Това е естествено, тъй като те привличат нови инвеститори, както и хора от други места на страната – за работа или учене, което пък повишава търсенето и съответно строителството за задоволяване на това търсене. Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите Варна -105 сгради със 739 жилища, София (столица) – 103 сгради с 993 жилища, и Бургас – 96 сгради с 475 жилища в тях.
В същото време, в другия край на този списък, са Монтана и Видин. В тях между април и юни са въведени в експлоатация само по една жилищна сграда съответно с по едно и две жилища в тях.
Като се вземат предвид цените на пазара на недвижими имоти и финансовото състояние на българите – особено в условията на пандемията от коронавируса, е обяснимо, че най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (37.5%), следват тези с три стаи (35.5%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи.
