На днешния ден през 1851 г. американецът Айзък Сингер получава патент за шевната машина със задвижване посредством педал, с което се освобождават и двете ръце на шивача.
Смята се, че първата шевна машина е изобретена от англичанина Томас Сейнт през 1790 година. С усъвършенстването на шевните машини през XIX век и масовото им навлизане в промишлеността, производителността на труда в производството на облекла значително нараства.
Опити да се създаде шевна машина съществуват от втората половина на XVIII век. Но при всички тях се копира напълно ръчният процес.
През 1814 г. австриецът Йозеф Мадерспергер създава иглата с ухо в острия край. След патентоването и изработване на образец, от този момент нататък тази удачна идея започва да се използва от следващите изобретатели на шевната машина. Изобретатели като Фишер, Гибон, Уолтер Хант, Елиас Хоу и други работят на тази тематика. През 1845 г. Елиас Хоу от САЩ разработва и получава патент за шевна машина със скорост 300 бода в минута. При тази машина иглата се движи хоризонтално, а тъканите са във вертикално положение.
Айзък Сингер (Isaac Merritt Singer, 27 октомври 1811 г. в Питстаун, Ню Йорк – 23 юли 1875 г. в Пейнтон, Великобритания) е индустриалец и изобретател, който има голям принос за развитието на шевната машина. Животът му е доста пъстър и преди да стигне дотук е преминал през най-различни професии.
Сингер е син на мелничар. Родителите му са от немски произход и през 1803 г. те се преселват от Пфалц в САЩ. На дванадесет години Сингер напуска дома си заради мащехата му. Той отива в Рочестер и работи при строежа на канали. На 19 години започва да учи за механик в една работилница, но напуска след четири месеца и се включва в група от артисти. През 1836 г. Айзък Сингер става агент за турнета на артисти. В Чикаго пък работи като механик при строежа на каналите Illinois & Michigan.
Първият патент на Сингер е от 1839 г. за каменна бормашина. Той го продава за 2000 американски долари на I&M – строителна фирма за канали. За пръв път той има пари и основава групата "Merrit Players", с която пътува като изпълнител из щата Охайо.
През 1844 г. Сингер се установява във Фредериксбург и работи в дърводелска работилница, а след две години отваря собствена дърводелска работилница. Тук развива своята "машина за рязане на дърво и метал" и я патентова на 10 април 1849 година.
През 1850 г. се връща в Ню Йорк. Помага в усъвършенстването на шивашката машина на Фелпс и двамата, финансирани от Г. Б. Циебер, основават фирмата "Сингер" (I.M. Singer & Company). През 1851 г. към тях се присъединява нюйоркският адвокат Едуард Кларк.
I.M. Singer & Company скоро става най-големият производител на шевни машини в света. Десет години по-късно Айзък Сингер е милионер. Купува си къща на Пето авеню.
През 1860 г. се развежда с първата си съпруга. Той е баща на 18 деца от четири жени. След разкритията на пресата Сингер бяга в Европа, първо в Лондон, по-късно в Брюксел и Париж. През 1863 г. той се жени за Isabelle Eugenie Summerville, родена Boyer, с която се е запознал в Париж, и с която имат шест деца.
Сингер оставя наследство от над 14 млн. долара и две завещания. Неговата съпруга – Isabella Eugenie Boyer, е модел за нюйоркската Статуя на свободата.
Елиас Хоу
(Elias Howe; роден на 9 юли 1819 г. в Спенсър, починал на 3 октомври 1867 г. в Бруклин) е американски изобретател, известен като създател на шевната машина.
Елиас Хоу още от детството си показва голям интерес към машините. От 1835 до 1837 г. работи във фабрика за памук. Тук започва да се занимава с разработването на шевна машина. След като в продължение на пет години работи на конструкцията, успява да създаде работеща машина с 300 бода в минута, при производителност при ръчното шиене 50 бода, като обаче извършва с нея шев само по права линия. Като не успява да се наложи в САЩ, Хоу отива в Англия през 1846 г., където продава правата за продажба на машината си.
При връщането си в САЩ открива, че фирмата на Айзък Сингер, който усъвършенства неговата конструкция, е организирал производството и продажбата на направените много по-практични машини. След пет години съдебни дела, през 1854 г. съдът признава приоритета за техническите решения, използвани в машината, като патент на Елиас Хоу и определя заплащане на правата за всяка продавана машина. По този начин той получава роялти такса за всяка машина, произведена в САЩ от Сингер и други производители.
